Добилият популярност покрай продажбата си поибренски бик Йото "изкара" условна присъда на кмета на панагюрското село Поибрене Иван Пандуров. Той бе изправен пред Районния съд в Панагюрище за това, че продал добичето без разрешението на Общинския съвет и не отчел в общинската хазна парите от сделката. Със свое решение от 8 октомври Районният съд в Панагюрище осъди Пандуров на 1,6 г. лишаване от свобода условно. В мотивите за решението е записано, че присъдата е за това, че в качеството си на кмет е "присвоил чужди пари – парична сума от 950,00лв. собственост на Община Панагюрище, получена след продажба на дълготраен материален актив на Община Панагюрище – връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява." Дълготрайният материален актив в случая се явява прословутият бик Йото, заради който Пандуров се изправи пред Темида. Присъдата е неокончателна и подлежи на въззивно обжалване и протест пред Пазарджишкия окръжен съд в 15-дневен срок от влизането си в сила.
ИСТОРИЯТА
Разглеждайки протокол от разпит на подсъдимия и свидетелите по делото, се натъкваме на история, достойна за сюжет на филм.
До продажбата на бичето Пандуров прибягнал заради сериозен проблем. Йото изведнъж спрял да проявява интерес към противоположния пол, което предизвикало сериозно недоволство сред жителите на селото. Пред съда Пандуров разказа: „ …от доста време хората роптаеха, че бикът е преминал половата си зрялост и така да се каже „не си върши работата”. Казаха, че има бик, пък водят кравите си по махалите около селото. Имаше доста мнения на хора, някои от тях са и тук, че бикът трябва да го сменим. След известно време ги извиках отново на среща в Кметството, защото някои от тях поеха ангажимент, че след като го продадем, ще дойдат с мен да търсим бик, да го избират те. С ясния мотив, че ние без бик да не оставаме в селото.“ Така кметът Пандуров бил принуден да изтъргува добичето и да осигури нов бик за нуждите на кравичките в Поибрене. Новото попълнение обаче излязло литаво – не след дълго младият „колега“ на Йото починал, а заради покупко-продажбата на животните Пандуров се озовал в съда, защото Общинският съвет в Панагюрище не се бил произнесъл нито за продажбата на стария бик, нито за покупката на новия. А по закон животното, което се ползва за разплод, се води дълготраен материален актив и всяко разпореждане с него трябва да минава през местния парламент.
Жители на Поибрене разказват пред съда, че чакали бика Йото по половин ден, за да обърне внимание на някоя крава. „Беше възрастен и не вършеше работа“, категоричен е Цветан Дюлгяров.
„Това, което се е случило, трябва да ви кажа, че е от незнание. След като съм продал бика, тогава разбрах, че не е трябвало да го направя без да се знае в общината .“ – казва пред магистратите кметът Иван Пандуров. „Продадох бика. Попитах финансистката дали може да съхрани парите в касата, да не ги нося с мен, а тя каза, че нямаме право да задържаме такава сума в кметството. За мен възникна проблем и не внесох парите в общината, защото и преди аз да стана кмет, въпросният бик е правил разход около 3 000 лв. и около 150 лв. приход. В разговори с кмета на общината г-н Георги Гергинеков, в неофициални разговори, ми подхвърли няколко пъти – да го бракуваме, в кръга на майтапа ми казваше “на кайма го раздай на хората”. Казах, че нямаме официално становище, но сме говорили. На мен ми беше ясно, че ако внеса парите в общината селото няма да има бик, защото на практика, той беше губеща история. Никой няма да държи нещо в общината, което е губещо. Затова се принудих да задържа парите, намерихме друг бик и го купихме. За мен, каквото и да бях направил, най- големият удар за хората щеше да бъде да оставя селото без бик. Това е мотивът да продам животното и да задържа парите у мен. Дадох документ на продавача за бика. Дори с лични средства съм заплатил разликата, защото новият бик закупихме за повече пари“ , заявява още Пандуров.
Пред съда показания е дал и тогавашният общински кмет Георги Гергинеков. „В един от нашите разговори Пандуров сподели с мен, че продал бика на с. Поибрене, тъй като вече хората недоволствали, че не вършел функциите си, спомни си Гергинеков в съдебна зала. Сподели, че голяма част средства от селския бюджет отивали за неговата издръжка. Отговорих, че тъй като бикът е дълготраен актив, не е съобразен с наредбите на общинския съвет, тоест необходима е процедура и трябва да има процедура за оценка и продажба на бика чрез търг. Той отговори, че не е знаел за този ред. Бях поставен пред свършен факт. Казах, че парите трябва да се внесат. Нарушението си остава като нарушение. След това той пристъпи към закупуването на друг бик. Преди да ме уведоми, че е продал бика, по принцип сме водили разговори, че този бик тежи на бюджета на селото и че смята да го смени с по-млад, но разрешение няма как да дам, тъй като познавам наредбите и процедурите за продажба на дълготрайни активи и специално разрешение не съм давал. Просто смятал е, че може с пряко договаряне да извърши продажбата, с което е нарушил процедурите. Конкретно за продажба не сме говорили. Това само като намерение е имал. Редът е да направи предложение, да го внесе пред Общинския съвет и общинският съвет да вземе решение. Аз познавам реда на продажба той е споделял с мен, че има намерение. Чак не мога да си спомня дали съм му казвал какъв е редът за тази продажба. Не, не са внесени парите от продажбата на бика в касата на общината. По принцип, нямат право да държат пари в кметството, като неговото обяснение, беше, че е искал да смени бика. В касата на общината трябва да се предадат парите. Разбира се, че съм щял да дам парите след като има предложение по желание на жителите на с. Поибрене, че бикът е необходим. Принципно може да се пренасочат тези средства, но е необходимо решение на общинския съвет. Практиката е била такава, че почти винаги приходите са ползвани за благоустрояване или за закупуване на дълготрайни активи за същото населено место.“, разказва Гергинеков.
СНИМКА: Всеки ден
