На днешната дата, 18 февруари, се навършват 144 години от обесването на Васил Левски – Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едно от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата.
Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеологията му вдъхновява много българи, днес той е национален герой.
Убеден, че освободителното дело трябва да бъде пренесено в българските земи, той създава широка мрежа от революционни комитети. Тези комитети, макар и понесли сериозни удари от османската власт, три години след гибелта му организират Априлското въстание.
На 26 декември 1872 г. Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче. Отведен е в София, където го очаква неравен процес. Заради раните си Апостолът не може дълго да бъде разпознат. Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказвани. Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски се признава за виновен, в обвинение, че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства.
Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873г. Бесилото, прекъснало живота на Апостола, е било издигнато на мястото, където днес е неговият паметник.
Защо 18, а не 19 февруари?
Историческите извори осветляващи живота и делото на Апостола на българската свобода В. Левски категорично сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. и неговата смърт – 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г.
От десетилетия обаче годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари. Причината за това противоречие се крие в непознаването на календарите.
През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни.
