DJ-ството си е сериозна работа, която се простира далеч над 8 часа на ден. На първо място е работата в клуба – няколко часа при високи нива на звука, обикновено в задимено-задушевна обстановка и голям стрес. Когато за вас нощта свършва и съвсем безгрижно се отправяте към някой афтър или към леглото – DJят тепърва имам да събира техника, след което често спи по 3-4 часа, а след това скача в колата и кара по 4-500км до местоположението на партито за следващия ден.
Добрият DJ трябва да има поне заслужена четворка по физика и математика. А да си отличник по тези дисциплини помага много. Задължително трябва да има понятие от неща като децибели, звуково налягане, херци, честота на семплиране, хедруум, средна и пикова мощност. Това са само някои от нещата, които не само трябва добре да познава, а и да може да приложи конкретно за “клуба” в който е поканен да пуска.
DJ-ят е добър профайлър – разчита посланията на външността. Например – тази група от 6 момичета в средата на клуба, е от онези компании, които са готови на всичко, за да се забавляват на всяка цена и то веднага, докато онзи кисел гъзар отзад е в заведението само да гледа и да набелязва цели. Тук, естествено, идва и следващото качество на добрия DJ – той е едновременно пастор, менталист и мастър джедай, защото неясно как вкарва всичките тези хора, които предварително е профилирал, в един и същ филм и ритъм – магията на партито.
Трябва да ви е ясно, че DJ-ите не обичат музикални желания от публиката. Колкото и да ви се струва невероятно, всеки добър DJ има в главата си някакъв генерален план как ще се развие вечерта и как ще накара всички да са на вълната, когато трябва. И например, когато си нагазил в дълбокото и всички те следват, идва някоя дама, обикновено току-що влязла от кой знае къде и с изключителен ентусиазъм и гордост ти показва парче от шазама, което да й пуснеш. Няма как да стане – нали знаете какво си мисли автомонтьорът, когато му даваш полупрофесионални насоки от рода на: “Мисля, че е от водната помпа, ама може да е и от генерацията.”
За да е на ниво, DJ-ят прослушва над 4-500 парчета на седмица. Обикновено те минават през няколко цедки – 10 секундната – това да, това не, подробната – отбелязване със звездички и супер подробната – слушане на саунд с подробни коментари. Накрая, ако си извадил 10-на парчета от целия огромен поток, си направо късметлия. Може и да не ви се вярва, но DJ-ят не е и професионален алкохолик – не му предлагайте да го черпите постоянно. Добрият DJ владее раздвоението на личността. За какво става дума – може да са ти са случили всякакви невероятни и гадни неща – да са ти откраднали лаптопа, да си имал проблеми с гаджето, да си спал накриво – всичко това остава на входа на клуба. Ако застанеш с подобна негативна енергия на пулта – след 30 минути тя се предава на хората и те изпадат в лека до средна меланхолична депресия.
100% от DJ-те от старата школа могат да мискират наистина. Просто нямаше как да накараш грамофоните или CD плейърите сами да “вкарват” парчетата едно в друго. DJ-те слушат и друга музика, а не само тази, с която работят.
