За почтеността в политиката и за възможностите да помагаш за развитието на общината, в която си роден, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Христо Калоянов, кандидат за депутат от ПП ГЕРБ-Панагюрище.
Г-н Калоянов, какво ви мотивира да влезете в политиката?
Христо Калоянов: Наскоро си говорихме с дъщерите ми как някога в училището ми намалиха поведението, понеже на сакото на униформата си бях сложил емблема на моя любима рок група. Те не можеха да повярват, виждаше им се странно и смешно. Тогава си дадох сметка колко се е променила България. Тогава един младеж можеше да провали бъдещето си с една емблема, с една песен, един виц, един купон…За някаква незначителна глупост животът ти може да отиде по дяволите. Както и животът на близките ти. А днес светът е отворен, няма граници, няма разстояния. Ако си дързък, трудолюбив и предприемчив – този свят е твой. Тръгвай и го превземай. А някога дори не можеше да живееш в София, ако нямаш жителство. За да отидеш в Петрич, ти трябваше открит лист. За да отидеш на екскурзия в Букурещ – трябваше да те проучват. За да учиш – трябваше характеристика. За да не служиш „трудовак“ – трябваше чисто минало. Абсурди, абсурди, абсурди, които сякаш много бързо забравихме.Един от мотивите ми да се захвана с политика през 2007 година бе, че в нашата община тези, които създаваха, пропагандираха и защитаваха тези абсурди, продължаваха да управляват. Същата партия, същите хора. Община Панагюрище бе известна като „червената крепост“. Същите хора, същите методи, същото безвремие – а около нас един мръсен и неподдържан град, сиво и скучно. Дадох си сметка, че ако нашето поколение, не се опита да промени нещо, няма кой да го направи. Казах си, че трябва да опитам да променя нещо заради децата си.Тогава тръгна и идеята ГЕРБ, която даде надежда на много хора, че нещата могат да се променят. Тази идея ни събра и в Панагюрище и започнахме да променяме общината – с дързост, амбиция и мотивацията, че трябва да успеем.
Смятате ли, че успяхте да промените нещо?
Христо Калоянов: Десет години по-късно, виждам, че моят град е вече различен. На мястото на полусрутената болница имаме една от най-модерните в Европа. Имаме прекрасна спортна зала, модерни и красиви улици и площади, подменена канализация, депо, санирани и приветливи училища. Това ми дава удовлетворението, че съм участвал в тази промяна, че съм работил затова, че съм част от разумните решения.
Безспорно е, че има недоволство срещу политиците, тезата е, че „всички са еднакви”, как ще коментирате това?
Христо Калоянов: Затова искам да посъветвам хората, за които всички са „еднакви“, а политиците „престъпници“, да направят едно простичко нещо. Да намерят снимки от преди десет години и да направят една разходка днес, по същите места. Тогава ще видят промяната и ще разберат, че тези „еднакви“ са направили нещо, на което ще се радват не само те, а децата и внуците. Хората, които отричат всичко наистина са навсякъде, но аз съм търпелив човек, мога да обяснявам, да запазя търпение, да изслушвам всеки. Това идва и от работата ми и от начина ми на живот. Свикнал съм да бъда след хората, да разбирам и мъката и мизерията, защото аз самият съм роден в бедно семейство. Живял съм в прекрасното село Баня, след това съм бил по квартири, изплащал съм и изплащам заеми. Затова се опитвам да разбера всеки и до потърся какво се крие зад недоволството, озлоблението, отчаянието. Опитвал съм се да помогна на всеки, но това е невъзможно, а част от хората не могат да го разберат. За съжаление още битува митът, че народният представител, съветникът или кметът е всемогъщ. Очакват с един телефонен разговор да ги назначиш на работа, да уволниш неудобния, да дадеш диплома на сина му, да му докараш дърва без пари, да му помогнеш да вземе част от имота на съседа….Странно е, но много пъти се търси помощ да се заобиколи закона, а не да се спазва…Това са трудните моменти, които могат да извадят всеки от равновесие.
Според Вас, ще се промени ли това мислене?
Христо Калоянов: Сигурен съм, че и това ще се промени и ще се надживее. Младите са хора с размах, по-информирани, по дръзки и адаптивни, по-отворени и искащи. Те ще изградят онази обществена хармония, която ни липсва днес.
Как виждате подредената държава и доброто управление?
Христо Калоянов: Често си мисля, че държавата трябва да е като природата. Обичам да ходя за риба сам, в планински реки и потоци. И тогава виждам колко е голям света, колко е красив и как има място за всичко – и за бистрата вода, и за шумящото дърво и за пеещата птичка. Имаш чувството, че всичко около теб „работи“, за да създаде красота, спокойствие и хармония. Това е Божият модел, той ни дава светлината, която трябва да огрява пътя и в живота ни, и в политиката. А хората – те трябва също да се погрижат за запазването на този модел, на тази красота и хармония.
Гласувайте с №11 за листата на ПП ГЕРБ и преференциално с №4 за Христо Калоянов.
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
