Св. Никифор бил възведен за цариградски патриарх в 806 г., няколко години след като Седмият Вселенски събор осъдил иконоборческата ерес. Той с всички сили се борел против свободните нрави, които силно се били разпространили в столицата, стараел се да възстанови мира в църквата и да прекрати смутовете, появили се поради лъжеучения.
Свети Никифор написал и научно-богословски трудове, в които защитавал православната вяра. Написал и история на християнската църква. По това време император бил Лъв Арменец, който започнал гонение против почитателите на светите икони по цялата империя. Св. Никифор ободрявал и утешавал християните и ги убеждавал да не отстъпват от древните завети на светата църква. Императорът се убедил, че докато патриарх Никифор е в Цариград, иконоборството няма да успее. Затова свикал събор от свои съмишленици, които свалили патриарха и го изпратили на заточение на остров Проконис, където в 828 година той починал. 12 години след смъртта му, когато иконоборството окончателно било отхвърлено, цариградският патриарх св. Методий убедил императрица Теодора да пренесе в Цариград мощите на св. Никифор и те били тържествено поставени в църквата „Св. Апостоли“. Пренасянето на светите мощи станало в тринадесетия ден на месец март – на същия ден, в който свети Никифор бил прогонен от Цариград.
