ПЛОВДИВ
Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух гласа възглас: – Престани
да вярваш и да дириш – забранен е
на любовта плодът – и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скърбен град –
едничък дом на мойта скръб бездомна –
аз бродя за утехата нерад –
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.
На 28 март 1887 в Копривщица се ражда големият български поет Димчо Дебелянов. Рожденото име на твореца е Динчо – кръстен е на дядо си Динчо Дебеляна.
Семейно предание разказва, че Дебеляновият род произхожда от болярите на последния български цар Иван Шишман. Самият Дебелянов загатва за този факт пред Тихомир Геров – „Ние водим началото си от династията на Шишмановци. За …съжаление обаче не мога да го докажа.“
Ранните оптимистични стихотворения на Дебелянов очертават неговата все още “неосланена” душа, “розовата” му визия за света, свързана с радостта от идващия ден, насладата от живота, желанието да го изживее пълноценно, в хармония с вселената.
Като всеки възторжен и неопорочен от живота младеж, лирическият “ Аз „осъзнава, че черното, злото съществуват, но винаги доброто надделява над тях…
Увлеченията по символизма на поета откриваме в ранната му поезия, където той и лирическият му герой са в плен на романтични мечти.
Дебелянов отвръща поглед от грозното лице на всекидневието, а лирическият му герой с ведрото си светоусещане, жизнелюбие и оптимистична нагласа, търси спасение в сладостните си блянове.
В неговата поезия има и много светлина, слънце, жизненост, пролетни трепети , раждат се идеалните светове на чистота и красота.
