За археологическите проучвания на крепостта Красен, край Панагюрище и нейната роля в Средновековието, Радио „Фокус” – Пазарджик потърси за коментар Васил Кацаров, завеждащ отдел „Археология” в Исторически музей – Панагюрище.
Г-н Кацаров, разкажете за археологическите проучвания на крепостта Красен, край Панагюрище?
Васил Кацаров: Крепостта Красен се намира на 5 км южно от Панагюрище и на 2 км източно от село Бъта. Първите сведения за крепостта са оставени от Василий Чолаков още през 1866 година, след което той споменава, че нейното име Красен идва от красива църква, която е съществувала там. Била е доста хубава и местното население я нарича Красенската църква, а по-късно и крепостта е наречена така. Сведения за нея оставят Стефан Захариев, Константин Иречек, Петър Мутафчиев, Йордан Заимов, Димитър Цончев и др. Първите сондажни проучвания на крепостта започват през 60-те години, за да се поучат хронологичните и периоди. Оказва се, че крепостта има два основни периода на обитаване. Първият е в края на ІV и началото на V век след Христа. Вторият период е по време на Втората българска държава през ХІІ-ХІV век. Системните проучвания започват през 1976 година, по повод 100 години от Априлското въстание. През 1976 година се правят и първите планове на крепостта. Димитър Токтанов съсредоточава усилията си в централната част на крепостта, в цитаделата, където се откриват няколко сгради.
Какви са откритията, които е направил при проучванията на тези сгради?
Васил Кацаров: Една от тези сгради е и една от най-представителните, останала е в историографията и науката като жилището на кастрофилакса. Това е петделна жилищна сграда, в която са открити множество археологически находки. Сградата е била доста представителна, тъй като подът е бил застлан с глинени тухли, върху които има изображения на птици. Най-често срещаната птица това е паун, а също и растителни мотиви. Предполага се, че сградата е имала и втори етаж, който също е бил доста добре направен, тъй като се предполага, че и подът на вторият етаж е застлан с тухли. Другото съоръжение, което той е разкрил в централната част на крепостта това е така наречената щерна, с която крепостта се е захранвала с дъждовна вода, която е използвана от жителите на крепостта. Красенската крепост е доста солидно и голямо за района съоръжение, тъй като много малко от останалите крепости притежават толкова добре изразена фортификация – бойна крепостна стена с голяма петоъгълна кула, която е разположена в северната част. От там площта, която до този момент е нанесена на плановете обхваща около 30 дка застроена площ. От нея много малка част е проучена – около 1/3, останалата част предстои да се проучи.
Правени ли са проучвания и извън централната част на крепостта?
Васил Кацаров: До смъртта на Димитър Токтанов проучвания са правени освен в централната част на крепостта и в подградието, което е разположено южно в ниската част на крепостта, където са открити две църкви и некропол, който съвпада с периода на Втората българска държава – ХІІ-ХІV век. В подградието са разкрити още два некропола, които са разположени в централната част на крепостта, те са по-ранни и показват, че началото на изграждането на крепостта съвпадат с първия период края на ІV и началото на V век, както и една от църквите. При нея материалите, които се откриват доказват, че това е една от първите раннохристиянски базилики на територията на община Панагюрище. Това е и свидетелство, че християнството е навлязло тук, веднага, след приемането му като официална религия от Византийската империя след 313 година.
Каква е ролята на крепостта Красен през Средновековието?
Васил Кацаров: Друго интересно за крепостта е, че тя е един от главните административни центрове през периода на Втората българска държава, тъй като тя е била много важна връзка между Южна и Северна България. Ролята и като административен център се потвърждава от множество печати, така наречените оловни печати на управници на крепостта. Един от най-добре запазените и последен открит в крепостта е на болярина Рафаил. Той представлява пендатив и се датира от края на ХІV век, период, който се свързва с унищожаването на крепостта от османците. Това доказва, че крепостта е доста важен административен център за времето си. Стратиграфията, която се очертава и плановете, които са изработени на крепостта, най-близък паралел с нея са околните калета, които се проучват – това е Койчово кале, северно от Панагюрище, Банското кале, което е до едноименното село, Попинското кале. Общо взето регистрираните калета и крепости на територията на днешната община Панагюрище са около 20 на брой. Това се свързва с разцвета и политиката, използвана от Византийската империя през ІV-V век след Христа, която изгражда система от крепости на територията на Балканите. Според Прокопий Кесарийски те са около 350, възобновяват се стари и се строят нови на стратегически избрани места. Вероятно по-малките са изпълнявали само стражеви функции, а Красенската крепост е имала и административни функции. Това доказват и откритите находки от парадно въоръжение, предмети от желязо. Имаме богат набор от открити накити, най-вече от некропола в подградието – обеци, гривни, пръстени.
