„Всеки работен ден поднася нови предизвикателства, но когато имаш добър екип, нещата се получават“, споделя тазгодишният носител на почетния знак „За заслуги към „Асарел-Медет“АД“ Пенко Евтимов. За пети път през последните десет години той е избран за най-добър в професията. „Благодарен съм на колегите, които са гласували за мен, да са живи и здрави, да продължаваме да работим все така заедно и да се уважаваме“, признателен е той.
Първият му ден в компанията е на 7 декември 1992 година. „Тъкмо се бях уволнил от казармата и разбрах, че на „Асарел“ търсят хора, а аз бях завършил Техникума по минна промишленост „Иван Манев“, връща лентата на спомените Пенко Евтимов. Самият той се запалил по рудодобива като ученик, когато посетил закритата вече мина „Радка“. „Много бях впечатлен от мащабите на рудника, който влизаше на 420 метра под земята“, спомня си Пенко Евтимов. „Тогава всичко се вършеше с много примитивна, от днешна гледна точка, техника. Рудата се извозваше с вагонетки. След това ни водиха на практика в МОК „Медет“, където имахме възможност да наблюдаваме взривни дейности. Тогава реших, че с това искам да се занимавам и аз. В „Асарел-Медет“ започнах като машинист на транспортно-технологични машини, а сега съм оператор на мелница в обогатителна фабрика „Асарел“. 25 години съм тук и ако кажа, че не е имало проблеми, ще излъжа. Във всяка работа има такива, но когато с колегите работим като екип, проблемите се решават. Не е нужно всички да сме близки приятели, достатъчно е да си помагаме, да има колегиалност между нас. Организирали сме си така нещата, за да сме взаимнозаменяеми“, издава тънкостите на професията Пенко Евтимов.
„Старая се да помагам на по-младите колеги, както на мен са ми помагали навремето. Изключително съм благодарен на покойния вече Илия Скачков, който ми беше началник смяна. Той ме въведе в много от тънкостите на нашата професия. Много съм научил и от Ангел Писков“, признателен е тазгодишният носител на почетния знак за заслуги.
Сред най-големите предизвикателства за 25-те години в „Асарел-Медет“АД е пускането в експлоатация на новия „Корпус за ситно трошене“. „Дотогава бяхме работили само с руска техника, а новият корпус е с модерна технология, всичко е компютризирано. Разликата е голяма, но се справихме“, доволен е Пенко Евтимов.
„За следващите 25 години си пожелавам преди всичко да сме живи и здрави, да се пенсионирам и да си гледам семейството. Синът ми Станимир в момента е студент, ориентира се към медицината и следва „Зъботехника“. Водил съм го в „Асарел-Медет“ като по-малък, гледал е големите машини и тогава беше много впечатлен, като всяко дете, но си избра друго поприще. Аз никога не съм се опитвал да му влияя при избора на професия“, признава Пенко Евтимов.
