Преди 3 години на днешната дата ни напусна големият български поет и драматург Валери Петров. Той е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език, припомня kmeta.bg. Академик е на БАН от 2003 година и е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, а стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“.
Ето и някои от мислите на Валери Петров, над които си струва да се замислим:
* „Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.“
* „Каквото и да прави злото, то е нетрайно.“
* „Не само българинът е в криза, но и цялото човечество. То си я причини със своята алчност и жестокост.“
* „Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас по е важно сърцето какво е.“
За хвърчащите хора
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
