Начало Интервюта Интервю с Димитър Цоцорков, председател на Управителния съвет на „Асарел-Медет“АД

Интервю с Димитър Цоцорков, председател на Управителния съвет на „Асарел-Медет“АД

СПОДЕЛИ

Зад успеха ни стои дълъг път на модернизация и развитие

 

Отчетените отлични резултати за седемте месеца на настоящата година ни правят оптимисти, че тя ще е толкова успешна за „Асарел-Медет“АД като 2016 г.

– Господин Цоцорков, през последните почти две десетилетия минната индустрия извървя много сериозен път от затворен за общността бранш до модерен сектор със завидна работодателска репутация. „Асарел-Медет“АД има водеща роля в този процес. Какво стои зад този успех?

– Зад успеха стои един дълъг и труден път на модернизация и развитие. Път, който през последните две десетилетия беше изминат от водещите компании в бранша. Стоят много работа, инвестиции и визия за дългосрочно устойчиво развитие.
Действително, у нас днес имаме примери за модерни минни комплекси, които в технологично, екологично и управленско отношение вече съответстват на най-добрите световни практики. Има компании, които са най-предпочитаните работодатели в своите региони и осигуряват не само високо ниво на заплащане, но и значителни социални придобивки на хората от своя екип. В някои предприятия от години се отчита нулев трудов травматизъм, стриктно се спазват екологичните изисквания, внедрена е техника от водещите световни производители и в технологично отношение са на топ ниво… Така че от цялото ни общество трябва да се знае, че тези компании, сред които и „Асарел-Медет“АД, инвестирахме огромни средства в изграждането на модерни производствени комплекси с автоматизирани системи за управление, съвременна техника и нови технологии. Като председател на Управителния съвет се гордея, че нашата компания е сред тях. Но, за съжаление, в бранша ни, както навсякъде, има и други, далеч не толкова добри примери. И това оставя отпечатък върху цялата индустрия. Знаете, че в публичното пространство лошите новини се котират много повече от добрите и по този начин се насажда един общ негативизъм. Може би затова у хората все още битуват едни безкрайно остарели представи и митове за минната индустрия, в която те слагат всички предприятия под един общ знаменател. А компаниите са различни, както в този бранш, така и във всеки друг.
Моето разбиране за успеха е, че модерният минен бизнес може да бъде двигател на иновациите, да има значителен принос за доброто развитие на регионите и за конкурентоспособността на икономиката като цяло. Перспективата за устойчиво развитие е във внедряването на най-модерните технологии, грижата за природата, създаването на безопасна и здравословна трудова среда и грижа за устойчивото развитие на регионите, в които оперират минните компании. Всичко това се събира в едно изречение, но всъщност е дългосрочна политика, много работа, усилия и инвестиции, създаване на програма за развитие, подбор на екип. Тук добавям и един важен момент – добрият мениджмънт, тъй като такава тежка система трябва да се управлява от лидери и визионери. За екипа на нашата компания водещ ще остане примерът на баща ми проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който повече от три десетилетия беше начело на „Асарел-Медет” АД и беше дългогодишен председател на БМГК. Той беше един от най-големите визионери и радетели за европейско развитие на бранша и неговата личност остави огромен отпечатък не само върху компанията, но и върху целия минен бранш.

– Социалната отговорност е водещ приоритет за компанията. Как изглеждат към днешна дата икономическите и социалните инвестиции, които „Асарел-Медет“ прави в региона? Какъв е ефектът за общината?

– Колкото мощна и авторитетна да е една компания, тя не съществува изолирана от своя регион или държава. Харесвам думата „отговорност”, защото зад нея стои отношението ти към човека, който влага време, усилия, идеи, нерви и разум, за да се развива едно предприятие. В тази връзка е естествено и човешко да направиш така, че той и семейството му, неговите роднини, близки и приятели, да бъдат удовлетворени, да живеят спокойно и щастливо в приятна и уютна среда. Това, което е направило „Асарел-Медет”АД в региона е за нашите работници, тъй като над 95% от тях са местни жители, но го е направило и за нашите съграждани, в памет на нашите предци и с мисъл за децата ни.
Ще спомена само, че дружеството ни в последните пет-шест години е инвестирало над 150 милиона лева в значими проекти в община Панагюрище. Сред тях са залата трезор за експониране и съхранение на Панагюрското златно съкровище, многофункционалната спортна зала „Арена Асарел”, супермодерната многопрофилна болница „Уни Хоспитал”, развитието на фестивалния туризъм, десетки проекти за подпомагане и развитие на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, социалната политика, туризма, спорта, младежката активност, културата. Тези 150 милиона са около десет общински бюджета. Това означава, че Общината, за да построи и изгради всичко това, трябва десет години да не строи нищо друго, да не плаща заплати, да остави на автопилот институции и социални дейности. В същото време тези проекти укрепват и надграждат отношенията ни с местната власт, защото повечето от тях са по модела на публично-частното партньорство. Ефектът в материален план е видим като градска среда, създаване на условия за предприемачество, висок стандарт на живот и устойчиви перспективи за лично развитие, включително за младите хора… Невидим е ефектът върху манталитета, самочувствието и духовното израстване, но този ефект за мен е също толкова важен. Социалните ни инвестиции подпомагат започналата тенденция все повече млади хора да остават и да идват в Панагюрище, за да намират професионална реализация и личностно удовлетворение тук, в този край.

– Компанията е най-предпочитаният работодател в минно-добивната промишленост /според изследване на БСК и КНСБ/. Какво, освен заплащането, я прави толкова желано място за работа?

– Радваме се на тази оценка, но разбираме, че трябва непрекъснато да се развиваме, за да я защитим. Може да прозвучи клиширано, но в нашата фирмена култура е дълбоко вкоренено разбирането, че хората са най-голямото богатство на компанията. Вече 14 години имаме стажантска програма, по която над 600 млади специалисти са преминали през дружеството ни, а 110 от тях вече са станали част от нашия екип. Привличането на млади, кадърни и обучени хора е посоката, която ще ни гарантира бъдещи добри времена. Благодарение на досегашната ни политика, имаме прекрасната възможност да избираме най-добрите, като в нашата кадрова база има над 2000 молби за работа от цялата страна и чужбина. Всъщност това е още един аргумент срещу митовете за мръсната и опасна минна индустрия. Кой би рискувал здравето и бъдещето си, ако ние не предлагахме безопасна работна среда? Колко от хилядите, желаещи да работят при нас от всички краища на страната, биха дошли да живеят тук със семействата и децата си, ако съществуваха екологични рискове?

– Как иновациите и новите технологии променят индустрията? Какви са предизвикателствата пред „Асарел Медет“ в това отношение?

– Разговорът ни се върти около митовете, а един от тях е, че едва ли не се работи с примитивна техника, а миньорите денонощно блъскат с кирките и бутат колички с руда. Истината е, че през последните години водещите компании от бранша в България разбиха остарелите представи за индустрията. При нас, например, от приватизацията през 1999 година до края на миналата година са вложени над 1 милиард лева в програми за дългосрочно развитие, като огромна част от тях са в модернизация и иновации. Дори в такава година на спад в цената на металите на международните борси, каквато беше изминалата 2016 година, сме инвестирали по фирмените ни програми за дългосрочно устойчиво развитие над 122 милиона лева. Благодарение на тези инвестиции сега сме в състояние да преработваме руда с много по-ниско съдържание на мед, което ще доведе до удължаване на работата на рудника поне до 2040 година. Това е важно както за акционерите и всички работещи в компанията, така и за социално-икономическото развитие на община Панагюрище, Пазарджишка област, а и за цялата ни икономика. Радваме се, че и през седеммесечието на настоящата година дружеството отчита отлични финансово-икономически и производствено-технологични резултати. До края на м. юли е добита и преработена над 7,7 милиона тона медна руда, като по-голямата част – над 6,5 милиона тона, е транспортирана с Циклично-поточната технологична линия, която има и значим екологичен ефект. Наред с това отчитаме преизпълнение на ключови показатели за нашата производствена ефективност, сред които са извличането на метал от рудата и добива на откривка. Всичко това ни прави оптимисти, че за „Асарел-Медет“ АД 2017 г. ще бъде също толкова успешна, колкото и миналата година, особено след като за седеммесечието сега имаме по-добри финансово-икономически резултати в сравнение със същия период на 2016 г.

– Екологичната отговорност също е сред основните приоритети на дружеството. Един от големите успехи в тази посока е проектът за рекултивация на Окисно насипище, който е на стойност над 10 милиона лева и се реализира за първи път в света. Първата реколта лавандула вече е факт, какво още предстои по този проект?

– Проектът за рекултивацията на Окисно насипище наистина е уникален и мащабен, защото се възстановяват площи, които все още са в процес на експлоатация, което не е правено никъде по света. До момента по него са вложени над 10 милиона лева, с което общият размер на инвестираните в екологични проекти средства след 1999 година надминават 80 милиона лева. Първата реколта лавандула от Окисно насипище е доказателство, че вървим в правилната посока, макар и засаждането на тази култура засега е на ниво „експеримент”. След като бе възстановена ландшафтната инфраструктура по Окисно насипище, районът представлява привлекателна зелена площ. По този начин са възстановени и част от естествените местообитания на животни и насекоми, а в рекултивираните площи вече са забелязани зайци, гризачи, множество птици, пчели… За нас екологичната отговорност остава основен приоритет. Дългогодишната ни политика и постигнатите резултати са доказателство, че модерната минна индустрия може да бъде екологосъобразна и да съществува в хармония със земеделието, туризма и всички други икономически и обществени сфери. Зелена икономика могат да правят богатите държави, а на корпоративно ниво – успелите компании, които имат възможността да предвидят необходимите ресурси и споделят убеждението, че трябва да го направят, като надхвърлят законовите изисквания.

– Къде, според Вас, е големият потенциал на минно-добивната индустрия?

– България има значителен потенциал в добива на полезни изкопаеми, съизмерим с този на развитите европейски икономики. Голяма и европейска крачка напред бе приетата от Министерски съвет през 2015 година Национална стратегия за устойчиво развитие на минната индустрия, съобразено с най-добрите практики. За нашия бранш е необходима дългосрочна държавническа визия, а не закони и наредби „на парче”. По света на минната индустрия се гледа стратегически, защото е жизненоважна за развитието на човечеството и това е базова индустрия, която стои в основата на останалите браншове.

ВИЗИТКА

Димитър Цоцорков е член на Управителния съвет на “Асарел-Медет”АД от 2014 г., а през 2015 г. е избран за негов председател. Роден е през 1975 г. в Панагюрище, завършил е езикова гимназия в Пазарджик. Има две бакалавърски степени – по икономика и финанси и по компютърни науки, от Американския университет “Ричмънд” в Лондон. Магистър е по информационен мениджмънт и финанси от Университета “Уестминстър” в Лондон. Работил е като агент по продажби и маркетинг в “London Electricity” и мениджър по експедиране в “Glencore UK Ltd.”, Лондон. В “Асарел-Медет”АД е от 2001 г. като експерт по продажби и хеджиране, след което става ръководител на отдел и директор “Корпоративно развитие”. Изпълнителен директор е на дъщерното дружество “Асарел Инвестмънт” ЕАД. Семеен, с три деца. Димитър Цоцорков е син на покойния председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД и дългогодишен председател на Българската минно-геоложка камара проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който през 2009 година получи приза „Мениджър на годината“, връчван ежегодно от списание „Мениджър“.

Източник: списание „Мениджър“ – месец септември 2017 г.