Тъмна, студена стаичка. Мъждукащата светлина на лоена свещ оставя малко бледо кръгче върху жълтеникав лист хартия. Мъж стои приведен, бавно и старателно изписва буква след буква, реди дума след дума. Рядкото мастило попива бързо и мъжът вече става част от вечността, защото словото му е записано и ще пребъде за идните след него. После става от стола, защото идва по-трудното – той трябва да тръгне по опасните пътища, да предава за преписване, да продължава да разпространяват. С риск за живота си, но с надеждата, че един ден деца ще могат да четат написаното, от очите им ще струи светлина и сами ще се нарекат „българче“.
Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Григорий Цамблак, Братя Миладинови, Неофит Бозвели, Константин Костенечки, Кузман Шапкарев, Левски и Ботев, Раковски, Караджата, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и още знайни и незнайни книжовници, общественици и революционери. Това са имената на българките будители.
В тъмните години на едно дълго владичество е имало хора с буден дух, които чувстват с душата си, че има някъде там книга, писмо, мисъл, изразена на хартия, написана, за да остане, за да пребъде. Неотменим дълг за тези хора е да се намери словото, да се преведе, да се препише, да се разпространи навред сред хората. Да им се говори, за да се пробудят от унеса на едното оцеляване. Защото такъв е човекът, дори в най-мрачните времена – той трябва да нахрани и душата си, да отвори очите си и да знае.
Днес, нима днес е различно? Нима няма глад и тъмнина? Днес знаем всичко за всеки, има от къде да научим и дори ще кажем, че няма нужда някой да ни буди от каквото и да е, но дали е така?
Пресищането ни с информация ни кара да губим критичното си мислене. Тя ни залива отвсякъде и не можем да я преработваме. Тук „услужливо” ни помагат телевизия, интернет, социални мрежи, които мислят вместо нас и ни разкриват, те и само те, специално и ексклузивно само за нас, тук и сега, Истината. За съжаление, когато някой псевдопророк тръгне да разкрива истината, обикновено трябва да сме най-подозрителни.
И ако тогава будителите са събуждали народа в името на книжовността, самосъзнанието, народността, сега също има нужда да бъдем будени – и за това, но и в името на свободата на мисълта, която да започне да работи самостоятелно за себе си, а не да бъде манипулирана и насочвана. Нуждата ни от информация, въпреки преситеността, си проличава в залитането ни в най-различни конспирации, вслушването във всякакви невероятни теории и…вярата в тях, разпространението на свой ред. Полуистините, откровените лъжи и демагогията в информацията днес е със статут на всепризната истина, само защото не спират да се повтарят. Затова повече от всякога е нужно да търсим днешните будители и да им отдаваме признателността си.
Ето 10 вдъхновяващи цитата за „събуждане“:
Паисий Хилендарски
„О неразумний юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“
Христо Ботев
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“
Васил Левски
„И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“
„Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние заедно с много още славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!“
Иван Вазов
„И ний сме дали нещо на света, на славяни книга да четат.“
Софроний Врачански
„Защото человеческата душа доде не претърпи скръб, труд и теснота, не може да се поднови и украси.“
Петко Р. Славейков
„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.”
Стоян Михайловски
„В царството на тиквите кратуната е цар.“
Свети Иван Рилски
Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.“
Васил Априлов
„Каквото можах – направих, по-хубаво нека направят могъщи”
