Днес Православната църква почита Св. преподобни Ефрем Сириец. Паметта му се чества на 28 януари (10 февруари ст.стил) заедно с паметта на преп. Исаак Сирин.
Св. Ефрем бил родом от Едеса, Сирия – син на благочестиви родители. Млад отишъл в пустинята, станал монах и прекарвал в подвизи. Написал много слова и поучения. Основал училище в Едеса, от което са излезли много знаменити учители на Сирийската църква.
Ръкоположен за дякон от Св. Василий Велики, без да знае гръцки език, чудесно проговорил тоя език, от него е ръкоположен и за свещеник.
По свое завещание от скромност бил погребан в края на градските гробища, дето погребвали странници, в 373 година.
Св. Ефрем Сириец е боговдъхновен църковен писател и екзегет, оставил множество съчинения, сред които и тълкувания на цялото Свещено Писание.
Борбата с греха и покаянието е основна тема в съчиненията и проповедите му. Неслучайно молитвата „Господи и Владико на моя живот“ от този „проповедник на покаянието“ е в основата на православното богослужение през Великия пост. В разнообразни литературни и омилетични форми Св. Ефрем разглежда и други основни нравствено-аскетични въпроси.
Св. Ефрем води борба с ересите и утвърждава православната вяра и до нас са останали множество негови догматико-полемически съчинения.
