Електронен идентификатор, който осигурява достъп до база данни в интернет, ще се монтира в новите ни лични карти. Това е една от идеите, които ще се гледат днес в Министерския съвет при обсъждането на проектите за защита на личните данни, пише “Труд”. Най-късно до няколко месеца МВР трябва да обяви търг за нова система за документи за самоличност. В бъдещите лични карти трябва да има чип, какъвто се слага от близо 10 г. в международните паспорти. Предвижда се чипът да съдържа три компонента. Първият са биометричните данни – снимка и пръстов отпечатък. Вторият е електронният идентификатор – наричан от спецовете е-ЕГН, а третият – електронен подпис. При подаване на заявлението човек ще има право да се откаже от биометрични данни и е-ЕГН, а за електронния подпис трябва заяви изрично, че желае.
Предвижда се с електронния подпис занапред да може да се гласува по интернет. Към момента не е изяснено за какъв срок и на каква цена ще се получава е-подписът. Самият чип ще струва 1 евро или 2 лева. Електронният идентификатор няма да замени сега съществуващото ЕГН, нито системата ЕСГРАОН. Той ще дава само достъп до данните за здравните или социалните служби, НАП, КАТ или областни и общински администрации, като постепенно кръгът ще се разширява. В същото време ще останат справките и услугите на гише с хартиени документи,защото се смята, че поне няколко години ще бъдат нужни на гражданите, за да свикнат с новия начин за контакт с чиновниците. Бъдещото е-ЕГН ще се въвежда по безконтактен път, но ще изисква и въвеждането на ПИН-код, както и сега действат банковите карти.
Целта е да се ограничи възможността кодът да се чете или въвежда от разстояние. При загуба на личната карта, той ще бъде анулиран във всички системи, до които има достъп по мрежата.
Един специалист ще пази данните на 1000 души, това предвижда новият регламент за защита на личните данни GDPR, който ще влезе в сила за българските компании от 25 май тази година. Той ще промени начина, по който фирмите ще съхраняват и ползват потребителските данни. Регламентът ще задължи компаниите да назначат длъжностно лице по защита на личните данни при няколко условия, ако извършват системно наблюдение на хората, или имат в предприятието над 250 служители, обработват данни в големи обеми или обработват чувствителни данни.
Специалистът ще трябва да премине обучение за целта, като на всеки 1000 души ще назначават по един служител във фирмата, който ще отговаря за съхранението и опазването на данните на клиентите. С въвеждането на регламента, фирмите вече трябва да документират всички лични данни, да съхраняват доказателство за съгласие, да покажат за какво са ползвани тези данни, как са защитени и колко дълго се пазят. Най-засегнатите сфери ще са здравеопазването, банковото дело, застраховането, доставчиците на комунални услуги, мобилните оператори. Регламентът ще обхване по-специално болниците и фармацевтични компании, които обработват чувствителни лични данни, както и ИТ фирмите и мобилните оператори, които работят с големи обеми данни.
