Изобретението е на бившия Институт за керамично и пътно машиностроене, купен преди години от хасковлийката Тодорка Лепкова, която от много години живее в старопрестолния град. Нейната фирма започва да търси приложение на керамиката извън строителството още през 2012 година, а керамичният кошер е разработка на екип от млади хора, сред които и нейната дъщеря.
“Започнахме да търсим екологично решение на световния проблем с измирането на пчелите и разработихме няколко модела глинени кошери”, разказа за Haskovo.net Лепкова. Днес тя бе в Черноочене, където в пчелина на Юсеин Мехмед от 5 години има керамичен кошер. Юсеин се занимава с ресторантьорство, но има и пчелин със 120 кошера. Един от тях е от специалната разработка на великотърновската фирма.
“Добивът на мед е с около 30 процента повече. В дървените кошери има много влага, която е истински убиец за пчелите. В керамичния няма влага и рамките са запълнени изцяло с мед, а не както при обикновените кошери – само в средата, а по краищата няма нищо”, обясни пчеларят.
“Изумих се като чух, че от пчелите в керамичния кошер се изкарва с 30 на сто повече мед от обикновения”, признава Лепкова. Тя обясни, че търсенията на екипа са били в посока спасяването на пчелните семейства, не толкова за добива.
“Най-големият враг на пчелите са отровните препарати, използвани в земеделието. Роякът, разбира се, няма как да бъде предпазен от тях, но майката стои в кошера и възпроизвежда семейството. Освен това пчелите от този кошер не боледуват като останалите. Това отново се дължи на липсата на влага, от която се развиват различни бактерии и гъбички”, обяснява пчеларят.
Стените на керамичния кошер са със стандартна дебелина, но са кухи. “Това осигурява допълнителна изолация”, допълва го Лепкова. Тя разказва, че глиненият кошер няма нужда да се боядисва, защото пчелите го разпознават. “При облъчването с инфрачервена светлина установихме, че кошерът излъчва някакво бяло сияние и ориентира рояка”, разказва тя. “Стандартните дървени кошери обикновено се боядисват в синьо или жълто, точно за да ориентират пчелите”, обяснява Юсеин.
Той е много доволен от 5-годишния си експеримент с глинения кошер. “Те са на практика вечни. Дървените кошери издържат 5-6 години, максимум 8, и то ако полагаш системни грижи – редовно боядисване и обгаряне. От горелката обаче дървеният кошер обгаря и се поврежда. На глинения му няма нищо”, разказва той.
Другият голям враг на пчелите са излъчванията от ретранслаторите. “Керамиката обаче предпазва пчелното семейство в кошера от тези вредни лъчения”, твърди Тодорка Лепкова.
Тя е патентовала изобретението и възнамерява да кандидатства за финансиране по европейска програма за иновации. “Ние всъщност произвеждаме машините, даваме технологията, а със самото производство ще се занимават тухларните фабрики като алтернатива на строителните материали”, обяснява Лепкова.
“Цената на керамичния кошер е 140 лева. За сравнение стандартният дървен е около 120 лева. А предимствата му са големи”, признава Юсеин Мехмед. Лепкова пък го допълва, че тази цена е за експериментален модел и при серийно производство със сигурност ще намалее.
Фирмата на Тодорка Лепкова е произвела 18 експериментални керамични кошера от този модел, които са в различни части на страната.
Тодор Кръшков
