Списание „Mениджър” учредява награда на името на панагюреца
Истории, срещи и емоционални спомени, свързани с проф. д-р Лъчезар Цоцорков, оживяха на 16 октомври в панагюрското кино „Модерен театър“. В деня, в който бележитият предприемач и родолюбив панагюрец щеше да навърши 73 години, много негови близки, колеги, приятели и съграждани се върнаха към споделени с него мигове чрез книгата и филма „Лъчезар Цоцорков“, създадени през лятото на тази година от екип на списание „Мениджър“.
„Това, което остави баща ми, е повече от материално. Той остави вдъхновението и самочувствието на личност, която доказа, че в един малък град, в една малка държава, нещата могат да се случват на световно професионално ниво“, сподели Димитър Цоцорков – председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД.
Редакционният директор на сп. „Мениджър“ Максим Майер и журналистът Боряна Телбис споделиха вълненията си около работата по книгата и филма, като подчертаха вдъхновяващото усещане, че се докосват до личността на един голям българин. Според тях Лъчезар Цоцорков по специфичен начин съчетава изконните български ценности – патриотизъм, трудолюбие, работа за общото благо и вниманието към всеки човек с визионерство, инициативност и модерно предприемачество. Максим Майер съобщи, че тази година за пръв път по време на церемонията „Мениджър на годината“ ще бъде връчена наградата „Лъчезар Цоцорков“. Отличието ще се дава на модерни лидери – възрожденци, които помагат за просперитета и развитието на местната общност и страната.
Всички присъстващи получиха екземпляр от книгата, събрала спомени на близки до Лъчезар Цоцорков хора, както и негови интервюта пред сп. „Мениджър“ и разсъждения за бизнеса, смисъла на човешкия живот и любовта във всичките й измерения – към хората, семейството, родния край и България. Спомени за своите незабравими срещи и разговори с проф. д-р Лъчезар Цоцорков разказаха кметът на община Панагюрище Никола Белишки, председателят на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН Огнян Траянов и председателят на „Реформ Юнион клуб“ Илиян Василев, които са и сред участниците в книгата. Изключително въздействаща за зрителите бе прожекцията на филма, а енергията от посланията за отговорност, почтеност и човеколюбие бе подсилена и от вечната песен „Ако си дал“, изпълнена след финалните надписи от талантливата панагюрка Виктория Манева. По-рано като музикална илюстрация на житейската философия на проф. д-р Лъчезар Цоцорков в залата прозвуча и една от любимите му песни „My Way“ на Франк Синатра, пресъздадена от други две даровити момичета – Габриела Шкодрева и Евгения Ангелова, които са възпитанички на вокалния педагог Нона Немигенчева от Панагюрище.
ДРУГИТЕ ЗА ПРОФ. Д-Р ЛЪЧЕЗАР ЦОЦОРКОВ
Максим Майер – редакционен директор на сп. „Мениджър“
Бях в кабинета на проф. Цоцорков в „Асарел-Медет“ на работна среща. Докато разговаряхме съвсем делово, той каза „Чуй, чуй, чуваш ли отвън пее славей.“ Заслушах се и наистина отвън се чуваше песента на славея. Той умееше да улавя красотата на всичко около себе си и съчетаваше на пръв поглед несъчетаеми неща. В тази книга сме събрали негови интервюта за списание „Мениджър“ през годините, разкази на други хора за него, снимки, които представят човека, мениджъра, възрожденеца, модерния лидер. Наскоро ми се обади писателят Антон Дончев, който беше прочел книгата и беше много впечатлен. Каза ми „Къде ги намери тези мисли, чупят камък върху камък.“
Никола Белишки – кмет на община Панагюрище
Проф. Цоцорков имаше много здрава връзка с корените си и работеше за това да популяризира Панагюрския край, да се гордеем с това, което имаме. Гледаше много напред, действаше с размах и аз много съм научил от него. Когато през 2012 година откривахме залата трезор за Панагюрското златно съкровище, дълго време мислих какво да му подаря. Накрая реших да му подаря копие от страницата на подписката за връщането на Панагюрското златно съкровище у дома, на която и самият той собственоръчно се беше подписал, заедно с другите хора от общината. Тогава той ми каза „Можем много, когато сме заедно и когато се разбираме.“
Огнян Траянов – председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН
Запознах се с Лъчо по време на церемонията „Мениджър на годината“. Разговаряхме за много неща, но той най-вече се интересуваше от нови технологии, които да облекчават физическия труд. Той беше предприемач с кауза и това явно го е наследил от своя баща. Беше един съвременен будител, имаше особена аура и се държеше с хората така, че да повярват, че са много повече от собствената си самооценка.
Илиян Василев – председател на „Реформ юнион клуб“
Благодаря на съдбата, че ме срещна с Лъчезар. С него създадохме един особен клуб, в който се събирахме без повод, за удоволствие, да почерпим мъдрост. Трябва да пазим живота и делото му, защото тази памет е по-силна от силата, която ни отдели от него. Когато несправедливо го нападаха, той остана почтен. Много хора летят по цял свят, но нямат корени, а Лъчезар беше човек с много здрави корени, честен, почтен, приятел. Той казваше, че колкото и да си успял, не можеш да си щастлив, ако хората около теб са нещастни. Може би днес на България липсва точно възрожденския дух на панагюрци.
