Българската православна църква чества на 5 декември празника Света Сава, който според преданията в края на живота си построил множество манастири и болници.
В българските предания обаче най-често Сава е представена като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а нейн брат е св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно, на 6 декември. На някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
В нашите обичаи обредните практики са сходни като тези за Света Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“, казва народната приказка.
В миналото на този ден жените, които искали да имат деца изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома. Жената, която искала дете правела обреден хляб. Започнала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема“.
Предците ни изпитвали страхопочитание към св. Сава, защото вярвали, че „засява“ болестите по хората, от там идва и израза „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“.
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
На този ден имен ден празнуват Сава, Савина, Саня, Савка, Савчо, Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав,Десислава, Сабина, Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав,Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав,Станислава, Съби, Събина.
