„Моя страна, моя България“ на Емил Димитров е песен на столетието в България и „неофициален химн на България“
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен, в семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Mайка му е французойката Анастасия, асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил. Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси.
Приет е да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В началото на 60-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. Създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е Митко Щерев.
През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието.
През 1970 г. подписва договор с френската музикална компания EMI Pathé-Marconi, която издава първият му френскоезичен сингъл „L’amour c’est toi“. Песента му „Monica“ (на български „Моя страна, Моя България“) е разпродадена в тираж от 500 000 копия в Германия и 100 000 в Белгия. Песента е също записана и изпълнявана от немския изпълнител Ulli Martin.
Според американското списание „Билборд“ и други медии е продал над 40 млн. копия на свои албуми в Източна Европа и СССР.
В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар“ в театър „Ейропен“. Във Франция записва песни в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера и Орфеюс.
Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него, заради липсата на музикално образование.
Още в началото на 60-те години внезапният и стремителен подем на аматьора Емил Димитров всява смут сред чиновниците в културата и музикалните кръгове у нас.
Едни са шокирани от спонтанната му поява направо от „нищото“, тоест отдолу и извън регламентираните и контролирани канали за производство на културни продукти за масова употреба.
А той самият винаги е твърдял:
Аз съм хулиган и нищо хулиганско не ми е чуждо!
chetilishte.com
