В първия ден от новата година, 1 януари, православната църква отбелязва празника на Св. Василий Велики.
На този ден се почита паметта на светеца, за който се знае, че е бил един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, надарен с блестящи ум и желание да помага на ближните. В народния календар Васильовден е известен и под името Сурваки, който обединява четири основни елемента – трапезата в нощта преди 1 януари, сурвакането, обикалянето на кукерите и ладуването или гадаенето за женитба.
Поверието предава, че именно вечерта срещу Нова година най-възрастният в семейството прекадява обредната вечеря, за която навсякъде се приготвя баница с късмети. Трапезата е пищна, като в различните региони на страната се слагат различни ястия от птици – печена патица, гъска върху зеле, пълнена кокошка или пуйка, а също и блюда със свинско, печено пълнено прасенце, пача. Десертът винаги е баклава, а стопанката има задача да приготви и традиционната баница с късмети, паричка и дрянови клонки. В дванадесетия час най-възрастния представител на рода или семейството завърта баницата, след което всеки тегли своя късмет за новата година.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики и с обичая сурвакане. По това време се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани с дрянови клонки, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
На Васильовден своя имен ден празнуват всички, носещи имената Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
