„Атанас Шопов беше колкото усърден и неуморен, толкова скромен общественик и писател. И той е едни от последните мохикани от дейците на пълното ни възраждане…”
Атанас П. Шопов е роден на 18 януари 1855 г. в Панагюрище. Първите стъпки в образованието той прави в родния си град, като завършва т.нар. “Голямо школьо”. В периода 1863-1865 г. негов учител е Васил Чолаков, тогава главен учител на училищата в Панагюрище. Негов помощник в класовете е Искрьо Мачев, а малкото училище се ръководи от Петко Коровеев.
В този китен възрожденски градец, скътан в пазвите на Същинска Средна гора, Шопов получава първите си уроци по родолюбие, попити както в местното училище, така и от атмосферата на свободния дух, който преобладава в Панагюрище. Тази атмосфера позволява издигане и просперитет на местното население и осъществяване на икономически и културни връзки с всички краища на империята. Любознателността и родолюбието отвеждат А. Шопов в Цариград, където постъпва в медицинското училище. Обучението му там го поставя в контакт с едни от най-видните българи, радетели за национална свобода – Ст.Чомаков, екзарх Антим І, П. Р. Славейков, П. Карапетров и др. Тук той свързва живота си с живота и мислите на целия цариградски кръг дейци на Българското възраждане, с проблемите на нашето напредване и моралните въпроси, произтичащи от него. Цариград е средищен център на българите от цялото поробено отечество. Космополитната атмосфера в средищния град създава условия да се почувства с неповторима сила какво нещо е Отечеството, почвата, родът, племето, корените. Докоснал се веднъж до духа, импулса и порива на възрожденския българин, Шопов го носи и следва до края на живота си.
През революционните 1876-1878 години, Шопов допринася за разкриване издевателствата по времето на Априлското въстание 1876 г. в най-тежко пострадалите райони от османския погром. Дейността му предизвиква гневът на властта. Принуден, той напуска Цариград и взима дейно участие в Руско-турската война от 1877-1878 г., като преводач във Втора гвардейска кавалерийска дивизия. След приключване на войната, Шопов следва право в Петербург, след което специализира в Париж и Виена.
Високото образование на Шопов му вещае добра кариера като юрист. Но като апелативен съдия в София, той работи кратко време. След това Шопов редактира в. „Отечество” от неговото основаване. Като редактор на органа на Консервативната партия, той се задържа около шест месеца, тъй като постъпва на служба в Българската екзархия в Цариград. Неговото назначаване в Екзархията не е изненада, защото вече е показал, че е достоен за това с делата си.
Задълбоченото познаване на националните проблеми на Балканите от А. Шопов и в този контекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени от българското правителство. След откриването на Българското търговско агентство в Солун, Шопов неслучайно е назначен за търговски агент. А след провъзгласяване на независимостта на България /1908 г./ е повишен като генерален консул. Спецификата на дейността му го свързва със съдбата на повече от един милион българи в Европейските предели на Османската империя. На тях посвещава целия си съзнателен живот. Заедно с това осъществява и една изключително голяма и обективна научноизследователска дейност, чрез която доказва справедливата кауза на българите в борбата за свобода.
В края на ХІХ и началото на ХХ век, когато се развихрят отново страстите на балканските народи и великите сили за наследството на Османската империя, Шопов не хваща оръжието. Той принадлежи към онези „къртове” /по израза на Тончо Жечев/, които използват перото и дипломатическата работа за укрепване на българското национално дело в Европейските вилаети на Османската империя. И това е не по-малко значимо, отколкото борбата с оръжие в ръце. Той принадлежи към плеядата личности-интелектуалци, които научно обосновават и защитават националната идея, като доказват правотата на българите в борбата за свобода. Освобождаването му от поста генерален консул идва след Междусъюзническата война – 1913 г. През останалата част от живота си Шопов се посвещава на научна работа като изследва процесите на Балканите, които настъпват в края на ХІХ и началото на ХХ век и по този начин търси причините за тежката съдба на българите. Непрестанно събира материали, подготвя и издава трудове за бележити българи. Шопов се издига до нивото на учен-историк, обогатява историческата ни наука с много трудове, поради което, съвсем основателно, е избран и за член в Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество. Като изявен специалист по сложната национална проблематика, А. Шопов е привличан за съветник или автор в най-различни разработки на българските институции. Благодарение на тях се формира достоверна представа за пространствените измерения на българския етнос и на българския национален въпрос. Някои от неговите трудове са публикувани на френски език и по този начин спомагат да се запознава обстойно и европейската общественост с действителното състояние на българския национален въпрос. По покана на Дирекцията по печата, той помества не малък брой статии в чужди вестници и списания, в които също показва истината по македонски въпрос.
Името на Шопов срещаме в множество трудове, отразяващи културно-просветните и политическите събития на българския народ свързани с борбите за национална еманципация през втората половина на ХІХ и началото на ХХ век. Този период от българската история е обект на постоянни изследователски търсения в историческата наука. В публикуваната до сега, значителна по обем, литература се очертават границите, дълбочината и значението на националния въпрос за българите в новото политическо положение на Балканите. На основата на съществуващата богата документална база се проучват едни или други въпроси, в чието разрешаване Шопов също взема активно участие.
А. Шопов умира на 7 април 1922 г. в София. Скромен в своя живот, този родолюбив българин знае, че изпълнява своя дълг към българския народ.
„Шопов служи с преданост и себеотрицание, каквито виждаме у онова наше поколение,, което израсна и се оформи през епохата на нашето Възраждане.”
В. „Мир”, г. ХХVІІІ, бр. 6555, 10 април 1922.
„Атанас Шопов беше колкото усърден и неуморен, толкова скромен общественик и писател. И той е едни от последните мохикани от дейците на пълното ни възраждане…”
Славянски глас, кн. 4, 1922, с. 34.
