Данни на НСИ за средното заплащане през 2017 г. показват, че общините с най-висока средна брутна заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост. Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда, тоест голяма част от работещите на територията на общината работят именно в тях.
Най-високата средна брутна заплата в България за 2017 г. е регистрирана в община Челопеч – наличие на голяма добивна компания и съответно 2 178 лв. средна заплата за общината. След това са Козлодуй, с ядрената централа – 1 790 лв. средна заплата за общината, Раднево и Гълъбово, с големите компании в енергетиката, имат средни заплати от съответно 1 657 лв. и 1 610 лв. Веднага след тях са Пирдоп – с 1 562 лв. средна заплата (отново наличие на голяма добивна компания) и Девня – с 1 442 лв. средна заплата (силно изразен индустриален профил).
Столицата София се нарежда на 8-о място през 2017 г. със средна заплата от 1 433 лв. За разлика от много други икономически класации, тук община София няма как да бъде лидер, тъй като икономическият профил на столицата е много разнообразен и макар заплатите да са високи, те не могат да догонят средните нива на заплащане в някои малки общини, където огромната част то наетите са в енергетиката или добивната промишленост.
Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със средна заплата от 1 285 лв. през 2017 г. Отново пример за община с голяма добивна компания, която излиза в челото. Другите примери в топ 20 вече включват общини с индустриален профил – обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, в близост до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със средна месечна заплата в рамките на 1 000 – 1 200 лв. за 2017 г.
Общият поглед към общинската карта на заплатите позволява много ясно да се откроят както водещите икономически центрове, така и районите, които изпитват сериозни трудности. Разликите между Северна и Южна България също могат лесно да се видят. На юг се формират центрове с по-високи заплати около София и Пловдив, а на следващо ниво и около Бургас и Стара Загора. Центрове, които са добре свързани и реално могат да си влияят положително. Към тези големи градове прибавяме и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.
На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Други общини, като Севлиево и Летница, не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север.
