Човешкият мозък изначално е устроен така, че да съставя преценка за другите в първите секунди, а след това и часове и дни, които сме прекарали с тях. Това е механизъм на еволюцията и оцеляването, заради който винаги, щом се запознаем с друг човек, започваме да go оценяваме, интерпретирайки неговото поведение.
И докато си мислим, че преценката ни се основава на съдържанието на разговорите и други очевидни черти на държането му, научни наблюдения показват друго. Всъщност, по-голямата част от преценката ни идва от фокуса върху малки, деликатни неща, които са по команди на подсъзнанието.
По темата разсъждава в LinkedIn Травис Брадбъри. Той посочва кои са често срещаните малки знаци, с които другите ни преценяват и с които ние преценяваме другите, цитирайки изводи от научни изследвания. В наблюдение на Университета на Канзас в САЩ, например, били познати черти от характерите на хора (екстровертност/ интровертност, емоционална стабилност, сговорчивост, концентрация, откритост) просто като били разгледани снимки на обувките, които те са носили.
Всички изпращаме знаци или съобщения, в които се състои подсъзнателното ни поведение. Те говорят на собствен език и това, което казват за нас, не винаги е мило и ласкаво. Участват в общата картина, която очертава какви хора сме. За нас може да се съди по следното:
Как се отнасяме със сервитьори/ сервитьорки в ресторанти, с рецепционисти и друг обслужващ персонал. При проблем в заведението или хотела, мнозина се обръщат директно към управителя или други важни хора, не желаейки да разговарят със сервитьорите – това говори за личността. Някои правят сцена, излизайки демонстративно от залата, подминавайки сервитьорите с пренебрежение.
Бизнес обядът е едно от местата, по време на които отношението към сервитьорите се наблюдава и е важно. Колкото и да е мил човекът с колегата или бизнес партньора, с когото обядва, това не би имало значение в повечето случаи, ако е лош със сервитьора.
Колко често се проверява телефона. В днешно време се оказва, че изваждането на смартфона по време на разговор и проверката на екрана се е превърнало в едно от най-разочароващите неща за околните, същинско нарушаване на неписания етикет на общуване. Смята се за липса на уважение, на внимание, на умение за слушане и на лична воля. Изследване на Университета на Итън потвърждава, че изваждането на телефона по време на разговори намалява качеството и количеството на интеракцията лице в лице.
Повтарящи се нервни навици, като гледане и чоплене на ноктите, щипане на кожата и други. Показват липса на самоконтрол или личен проблем.
Колко дълго е необходимо, за да зададем въпрос към другия. Дали сме от хората, които говорят само за себе си и при разговор минават 10 и повече минути, преди да спрат и да попитат слушателя нещо. Най-добрите диалози се получават от постигането на баланс между задаването на въпроси към другия и говоренето от личен опит.
Ръкостискането. Да, чели сме това десетки пъти, но практикуваме ли наистина стабилното, умерено силно и енергично ръкостискане при запознанство, съчетано с гледане в очите?
Закъсняването. Появяването по-късно на среща се свързва с липса на уважение, мързел или липса на интерес. Но то се свързва, при наблюдение на изследователя Джеф Конт от Университета на Сан Диего, също и с вид личност, наречена от него „Тип Б“ – това са хора, които правят мултитаскинг, или са изключително спокойни и успокоени. Този тип хора, според него, често закъсняват, защото те имат лично усещане за времето като за по-бавно преминаващо от другите. Изводът е да не си правим чак толкова категорични негативни преценки за някой човек, защото закъснява.
Почеркът. Има набор от погрешни схващания, които се опитват да го свържат с черти на характера. Например, смята се, че колкото по-силно се натиска с химикалката хартията, толкова по-напрегнат е човекът. Или, че наклонът на почерка показва дали човек е интровертен или не. Но изследванията на учените не водят до единодушни изводи по въпроса за връзката между типа почерк и личността. Въпреки това, ако имате да пишете важно писмо, напишете го по-добре на компютър.
Контактът очи в очи. Ключът в него е балансът. Не бива да гледаме съсредоточено човека пред цялото време. Най-удачно е да го правим през около 60% от времето, за да бъдем възприети като приятелски настроени, заинтересовани и подходящи да ни се гласува доверие.
