Знаехте ли, че българският класик Иван Вазов е бил предложен за Нобеловата награда за литература за 1916 г.? Да, това е истина.
На този ден преди почти век професор Иван Шишманов (според други източници – председателят на БАН Ив. Е. Гешов) издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература. Писателят вече е популярен в Швеция – през 1895 г. “Под игото” е преведен там.
Преводач на шведски е д-р Алфред Йенсен. През 1912 г. той вече е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с мисията да се срещне с български учени и писатели.
В спомените си приятелят на писателя Иван Шишманов пише, че когато Йенсен бил в България, хората от кръга „Мисъл“ му говорили против Вазов. Смята се, че това може да е оказало влияние върху крайното решение на комисията. Йенсен бил преводач и близък приятел на Пенчо Славейков. Затова шведът поискал да предложи Славейков за престижната награда, но смъртта на поета осуетила това намерение.
За съжаление, през 1917 г. наградата не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер фон Хайденщам (Швеция).
Досега у нас кандидатите за Нобелова награда за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков. До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз.
