Един от най-успешните млади поети на България Мартин Спасов ще гостува в Панагюрище
Младият и много талантлив български автор Мартин Спасов ще гостува в Панагюрище по покана на Арт-клуб „Асарел“ на 17 октомври, четвъртък, само ден след премиерата на новата му книга „Приятелят, когото нямам“ в София. Редактор е голямата българска поетеса Маргарита Петкова.
Кой е Мартин Спасов?
Роден е в Шумен на 29 юни 1985 година. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Първата му стихосбирка носи заглавието „Аз мога да цитирам тишина“. С нея успява да спечели Националната награда за поезия „Южна пролет“, Хасково – 2014 г. През лятото на 2015 г. става носител на престижното отличие Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“. През 2016 г. е награден с Национална награда за поезия „Дамян Дамянов“ – Сливен, а през 2017 г. – Нагарадата за изкуство и култура в родния си град. Истински „маратон“ от награди, които превръщат Мартин Спасов в един от авангардните млади творци в българската литература.
„Мартин Спасов е поет със свой собствен глас, който се откроява ярко сред кохортата на стихопишещите. Избрал класическата форма за своите стихотворения, той всъщност е много по-модерен от своите събратя по перо, защото виталните стрели на думите му уцелват сърцето на читателите именно чрез умението му да е точен без помпозност, да е честен без витиеватост и да е оголен до нерв и кост, без маниерност. „Приятелят, когото нямам“ е адресирана до всички, които ценят стойностната поезия, които не обичат клишетата, които имат нужда от приятел, когато „всичко се връща, освен онова, което искаш да върнеш.“ Приятелят, когото нямам всъщност е приятелят, когото носим в сърцето си, а поетът само ни помага да го преоткрием наново и да го оценим, защото „всеки сам си е причина да бъде между други сам.“
Маргарита Петкова, редактор
***
Да отречем каквото можем.
И видното да отречем.
Проклинайки живота сложен,
да се отдалечим съвсем.
Да обвиним сезона хладен
за хладните ни рамене.
Това, което ти ми даде,
от себе си ли го отне?!
Да преброим до сто и десет,
преди да стреляме на сто.
Разделя се и тази есен
с непълнолетното листо.
Ще зазвучи в душите наши
вселенският прощален химн.
И всеки друг ще го уплаши.
Но нас ще ни успокои.
