Публикиваме от страниците на вестник Стандарт интервю с председателя на Лекарския съюз д-р Цветан Райчинов
Д-р Райчинов, властта като че ли прави плахи опити да заяви, че ще има здравна реформа в болниците, дали това ще реши нещата?
Това не решава проблема. Реформата, ако ще се прави, трябва да започне първо с електронната система – досие, рецепта и най-вече електронната здравна карта. Тя е ключ към всичко.
След това е спешната помощ, защото, когато осигуриш достъпа до системата, останалото се нарежда по-лесно. Всичко това трябва да е придружено с правила какво се прави за лечението за всеки пациент и финансиране. Ако трябва, ще се дадат и милиард, и два. Но имам чувството, че всеки политик отива във властта с ясното съзнание, че тази държава я е отписал. И е там само, за да я използва.
Докъде стигна договорният процес с НЗОК?
Той все още е ограничен в една предварителна среща с касата. Тази година обаче Лекарският съюз подхожда по нов начин. Провеждаме срещи с нашите експерти в цялата страна, те текат и в момента и за първи път Лекарският съюз ще подготви собствен проект за Националния рамков договор. Той ще бъде дебатиран и ще го представим пред касата на преговорите. Нещата, които трябва да се променят, не са толкова много.
Затова ние от доста време се опитваме да наложим текстовата част на НРД да важи три години, а ежегодно да се договарят само цени и обеми, евентуално и условия на дейност. Няма да го отстояваме ултимативно, но поне 80% от исканията на колегите трябва да се удовлетворят, за да има смисъл от договарянето.
В каква посока ще са исканията?
Ще поискаме някои малки промени, които да улеснят работата на специалистите и на достъпа на пациентите. Например някои възможности за разширяване на дейността на семейните лекари и специалистите. Впечатляващо е, че според доклада на Световната банка 49 от пътеките могат да се правят в извънболничната помощ. Че преди да отиде в болница, пациентът не влиза при специалист, за да прецени той дали има нужда от хоспитализация. Частта, която може да се пренасочи към извънболничната помощ, никак не е малка.
Но тази година безкрайно закъсняха промените в наредбите за основния пакет на касата, а това е базата за договарянето. Затова мисля, че няма как да има големи промени догодина. Бюджетът, който се очертава, също ме навежда на мисълта, че няма да се случи нещо съществено. Дано поне дейностите, които се пренасочиха към НЗОК от МЗ, да се върнат.
Догодина ще има ли по-малко недостиг на направления за специалист и изследвания?
През 2011 г. за първи път въведохме гъвкави механизми на разпределение на направленията и това беше годината с най-малко оплаквания. Тогава имаше сериозен недостиг в София и средствата от две-три области, където направленията не се усвояваха, се прехвърлиха в столицата. Тази година не е така – първо беше сериозно редуциран броят им, нямаше и гъвкав механизъм за разпределението. Д-р Тодорова обаче не е виновна за това, защото е начело на касата от два месеца. За 2014 г., съдейки по средствата, възможност за увеличаване на достъпа на хората не се очертава. Но ще търсим гъвкави механизми за разпределение.
С разширяване на дейностите в извънболничната помощ Световната банка препоръчва и повишаване на квалификацията на специалистите там, предвиждате ли промени в продължаващото обучение?
Категорично, вече изработихме Етичен кодекс и правила за добра медицинска практика, където пише, че всеки лекар трябва да поддържа своята квалификация и да учи, докато практикува.
Ще обвържете ли продължаващото обучение с поощрителни механизми, за да работи?
Има няколко неща, които сме набелязали – първото е специалистите, които са се обучавали и са набрали повече точки, да имат предимство при кандидатстване за работа пред колегите си с по-малко точки. Също така искаме обучението да играе роля и при повишаването на заплата, но това ще договаряме допълнително с болничните мениджъри. Също така то може да се обвърже и със заплащането от касата, тя да плаща повече за по-добра квалификация или, когато един специалист е предпочитан повече от пациентите, но това също ще се уточнява допълнително.
За съжаление нищо не може да стане за следващата година, тъй като опираме до институциите, които не правят нужните нормативни промени. Подписахме с двете управляващи партии предизборни споразумения за действия в здравеопазването. Нищо от 20-те точки, които приехме заедно, не се изпълниха, освен инкриминирането на насилието над лекарите.
С какво си обяснявате тази резистентност на всяка власт към здравеопазването?
Не мога да кажа, всичко оптимистично в мен обаче изчезва. Очевидно е, че здравеопазването не само не е приоритет, то не е грижа за нито едно досегашно правителство. Единственото изключение е управлението на Иван Костов, когато тръгна реформата. Единствената стратегия, която реално се очакваше да заработи, беше тази на д-р Илко Семерджиев, но тя спря с падането на правителството.
Основните критики и от властта, и от Световна банка винаги са насочени към болниците – че харчат много, че са неефективни, че недоизлекуват пациентите?
– Не бих обвинил болниците. Ако няма система за контрол и обективни критерии за разкриване на болници, те не са виновни. Електронната здравна карта не се изработва 20 г., а тя ще даде реален контрол, защо тогава обвиняваме болниците. Докладът на Световната банка също потвърждава, че болниците са неефективни заради условията, в които са поставени.
Съгласни ли сте един от тези критерии за договор с касата да бъде ограничаването на работата на един лекар само в една болница?
Тази година ще предложа този критерий на нашия събор, защото сам не мога да взема подобно решение. Но поех риска, защото това е единственият начин България да разбере, че имаме огромен проблем с липсата на специалисти. Изведнъж ще се окаже, че цели региони ще се оголят от лекари и тогава болници – не частни, а държавни, ще трябва да затворят врати. Рискът в този случай е много голям, но е нещо, което съществува в ЕС, например във Франция. Ако там работиш в държавна или общинска болница, нямаш право на друг договор и така е редно. Ако работиш частно, тогава сам решаваш на колко места и къде. Сега нашите лекари заради ниското заплащане са готови да работят на 5 места. Това им отнема личен живот, изтощава ги, пада качеството. Но, ако се въведе правило за работа на едно място, заплатата там трябва да е по-голяма от сегашната.
Проучване на касата показва, че половината хора не са ползвали талоните си за специалист, защото не са имали пари за транспорт дори, има ли какво да се направи за тях?
– Това е едно от нещата, които трябва да се решават гъвкаво. Където хората са бедни и не могат дори да стигнат до града, трябва да е водеща функцията на семейния лекар – да събере пациентите и да покани специалист на място в един ден. Друг вариант е общините да съберат хората, да им осигурят транспорт до лечебното заведение. Също така трябва да се промени разпределенията на регулативните стандарти. Винаги сме казвали, че заради неусвояването поне 10% от талоните се губят. Затова сме искали да се прави разпределение на 110%.
Един пациент минава по 9 пъти през болница за шест месеца, защо така се получава?
Ако има електронна здравна карта, ще има контрол във всеки един момент и в реално време ще се прави проверка, за да се види какъв е случаят. Понякога има болни, които може и 12 пъти да се наложи да се приемат в годината. Друг път не трябват толкова хоспитализации, а до тях се стига, защото заплащането е малко и болниците са принудени да гонят оборот.
Предвиждате ли промени в остойностяването на клиничните пътеки, за да се промени това – работа на база оборот, а не на база качество?
Отдавна настояваме за промени, но за съжаление винаги има хора, които говорят неверни неща – например, че някои клинични пътеки като инвазивните са надценени и трябва да се намалят. Но те не гледат какъв е ефектът от тази дейност – очевидно е, че смъртността от инфаркт намалява. Тогава се вижда, че ползата е по-голяма, защото има по-малко инвалидизация, по-малко социални разходи. Освен това самата преценка за “скъпо” не е реална. Обективно изследване за пътеките е правил само БЛС и то показва, че трябват още много пари, за да се стигнат реалните им стойности.
При тези средства, с които разполагаме от 8% вноска за здраве, какви са реалните възможности за преостойностяване на пътеките за догодина?
Около 30% от тях са на реална стойност – тоест покриват разходите и остава нещо за болницата, за да реинвестира в апаратура. Останалите са недофинансирани, тежък пример са тежките хирургични пътеки, които са остойностени на 30% от реалния си разход. Надявам се поне 10% от тези две трети да се увеличат, като педиатричните, раждането, пътеките в гръдната хирургия и пулмологията. Когато се определят стойностите, трябва да се заложат първо средства за медицинските специалисти, като минималните възнаграждения трябва да са 800 лв. за медицинска сестра, 1500 лв. за млад лекар.
Има ли лъч светлина в тунела за пациентите все пак през 2014 г?
При положение, че има 130 млн. лв. дефицит, който няма да се покрие, каквито и изчисления да се правят, последните три месеца на болниците ще се плаща около 70% от дейността им. Но те не са производствени предприятия и не могат да пуснат персонала си в неплатен отпуск или да облекчат някакви разходи. Как тогава да съществуват, кое да платят първо? Ако бюджетът на НЗОК не се актуализира със 130 млн. лв., пациентите ще получат по-некачествена помощ, ще се обвинят лекарите и болниците за това. Но те ще бъдат на улицата. Няма да има нужда да инициираме протест, той ще се случи от само себе си.
Поне да върнат 108-те млн. лв., които Дянков прибра от здравни вноски миналата година.
Имам чувството, че всички вече знаят какви са проблемите в тази система, колко са тежи, но понеже си затварят очите. Говорим за корупция, за нерегламентирани плащания, за липса на свързващи звена, на спешна помощ. Коя е тази политическа сила, която е казала, че няма да го промени? И нищо.
