34 – годишният Стефан Скачков от Панагюрище има спешна нужда от бъбречна трансплантация, като необходимата сума е 51 000 лв и тя е непосилна за Стефан и семейството му. Вече месец в интернет тече кампания в подкрепа на младия мъж, благодарение на която част от парите са събрани, но все още са недостатъчно.
Можете да помогнете с дарение по личната дарителска сметка на името на Стефан Илиев Скачков
BG94RZBB91551011638540
BIC RZBBBGSF
Можете да дарите средства и чрез платформата bg.helpkarma.com
Moжете да се включите в благотворителните търгове, които се провеждат в специално създадената в подкрепа на Стефан страница във фейсбук.
Ето и историята на Стефан накратко:
През 1990г. е установено че страда от захарен диабет и се налага лечение с инсулин.
През 2006 г. при проследяване в ендокринология в София му поставят диагноза диабетна артропатия,която е вследствие на дългогодишното му заболяване. Лекарите назначават лечение с инжекции „Бонвива”, с цел да се ограничат пораженията само върху глезенната става на десния крак.
Така започва лечението – инжекцията „Бонвива” му се поставя на всеки 3 месеца, венозно с тридневен престой в болница.
След около 10 годишно лечение лекуващият лекар забеляза,че нивата на креатинина рязко са скочили. Изпращат Стефан на нефролог. Така на 03.01.2018 година той е диагностициран с хронична бъбречна недостатъчност.
Работи като механик във фирма за извършване на годишни технически прегледи на автомобили, откъдето е освободен, защото работодателят сметнал, че не може да се справи с работата си.
Стефан започва диети и лекарства, които лекарите му предписват и ходи на редовни прегледи всеки месец до юни 2019 година. Когато окончателно му казват ,че няма друг шанс, освен трансплантация на бъбрек и го насочват към незабавно диализно лечение.
Негов близък роднина има съвпадение и има желание да му дари бъбрек. Заминава в Турция за извършването на операцията,кадето минава на предварителен преглед. Оказва се, че трансплантацията ще струва 51 000 лв. Сума, която е непосилна за Стефан.
В момента той работи на същата длъжност, но в друг пункт и на половин работен ден, защото няма как да съчетае диализата с работа. Възнаграждението, което получава едва покрива месечните му сметки.
„Налага се майка ми, която е пенсионерка и брат ми, който е по-малък от мен, да ми помагат за да преживявам.“ – споделя Стефан.
Благодарим на всеки, който подава ръка в този труден момент.
