На 28 февруари през 1910 г. в Русе избухват размирици: непълнолетно турско момиче пристава на български чиновник, след което е върнато на родителите си от полицията по заповед на вътрешния министър Михаил Такев. Разгневеното множество обсажда полицейския участък и го напада, но е отблъснато от армията. При стрелбата са убити 17 и са ранени 32-ма души. През 1978 година в чест на стогодишнината от Освобождението пак в Русе е открит Пантеонът на възрожденците – национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Разположен върху 4456 кв. м. площ, в средата на Пантеона под позлатения купол гори вечен огън. Костите на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Панайот Волов и Ангел Кънчев се съхраняват в мраморната зала на пантеона. Тридесет и девет видни възрожденци са погребани в отделни гробове. Там са вписани имената на още 453 просветители, четници и опълченци.
28 февруари, 2018 г.
Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да награди посмъртно Панде Ефтимов с орден „Стара планина“ – втора степен, за изключително големите му заслуги за популяризирането на българската история през периода на войните за национално обединение и за съхраняване на българщината в Република Македония.
28 февруари, 2013 г.
Президентът Росен Плевнвлиев връчва на Карол Мистрик, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България орден „Стара планина“ първа степен „за изключително големите му заслуги за развитие на българо-словашките отношения и сътрудничество и по повод окончателното му отпътуване от страната
2008 г.
Във влака София – Кардам на БДЖ при неизяснени обстоятелства възниква пожар. В пожара загиват 9 пътници.
28 февруари, 2007 г.
Провежда се дебатът по вота на недоверие към правителството. Вотът на недоверие е внесен предишната седмица от 55 депутати от ДСБ, ОДС, БНС, “Атака”, както и независими народни представители. Основните мотиви на опозицията са, че българското здравеопазване е в дълбока криза и 92 % от българите са крайно недоволни от здравното обслужване.
В същия ден здравни работници от почти цялата страна провеждат протестни действия.
28 февруари, 2002 г.
Президента Росен Плевнвлиев връчва на акад. Благовест Сендов орден „Стара планина“ „за заслугите му към Република България в областта на образованието и науката и по случай неговата 70-годишнина
2002 г.
Двадесет и трима депутати от НДСВ подписват писмо до премиера. В писмото се настоява за незабавна промяна в икономическата и социална политика, прозрачност в управлението на държавата и демокрация в парламентарната група на НДСВ. В писмото се казва още: “Ние приехме вашите послания за висок морал и почтеност във всичко и бяхме избрани заради вас. В името на този обет сме длъжни откровено да ви кажем – необходима е незабавна промяна в икономическата и социална политика, пълна прозрачност в управлението на държавата и демокрация в парламентарната група, както и условия за гарантиране на демократични процеси в нея.” Симеон не приема критиките.
28 февруари, 2001 г.
В доклада на Държавния департамент на САЩ по развитието на човешките права е записано, че в България свободата на словото се спазва формално, но по същество правителството се намесва в работата на медиите както с помощта на рекламите, така и чрез НСРТ.
2001 г.
БСДП на Йордан Нихризов се договаря със СДС за общо участие в изборите.
Българският социалдемократически съюз (БСДС) е учреден на 16 януари 1999 г.от членове на БСДП, разграничили се от ръководството около д-р Петър Дертлиев. В съюза участват членове на Нова социалдемократическа партия (НСДП) с председател Красимир Пухтев.
2001 г.
Тридесет и осмото НС приема промени в Закона за досиетата. Създадена е постоянно действаща парламентарна комисия, която периодично публикува официални списъци на агентите на ДС. Разсекретената информация става общодостъпна в Интернет.
1998 г.
Проведен е учредителен конгрес на Българската евролевица. За лидер е избран Александър Томов. Той е икономист, политически и държавен деец. Завършва икономика във Висшия икономически институт в София, след което работи като преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и като експерт и съветник в Министерския съвет. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Заема и отговорни държавни постове като заместник-председател на Министерския съвет (1990-1991 г.). Депутат е в ХХXVII Народно събрание. На II конгрес на партията (3-4 юни 2000 г. ) е преизбран за неин председател.
1984 г.
Завършва тридневното посещение на генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр в България. Страната ни е член на ООН от 14 декември 1955 г. Тя три пъти е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (1966 г., 1986-1987 г., 2002-2003 г.).
1981 г.
Людмила Живкова е на посещение в Мексико за участие в тържествата, посветени на 13-вековния юбилей на българската държава. На 4 март в гр. Мексико се открива изложбата „Средновековна България – изкуство и цивилизация“.
1978 г.
В чест на стогодишнината от Освобождението в Русе е открит Пантеонът на възрожденците – национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Паметникът е разположен върху 4456 кв. м. площ. В средата на Пантеонът под позлатения купол гори вечен огън. Костите на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Панайот Волов и Ангел Кънчев се съхраняват в мраморната зала пантеона. Тридесет и девет видни възрожденци са погребани в отделни гробове. Там са вписани имената на още 453 просветители, четници и опълченци.
1947 г.
Завършва общото събрание на БАН, което приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН.
1934 г.
Българският цар Борис III се среща в Германия с Хитлер и с външния министър фон Нойрат. Те го съветват за сближение със Югославия.
1912 г.
В София е сключен договор за приятелство между България и Сърбия. Поставено е началото на създаването на Балканския съюз.
1910 г.
В Русе след като непълнолетно турско момиче пристава на български чиновник, е върнато на родителите си от полицията по заповед на вътрешния министър Михаил Такев. Разгневено множество обсажда полицейския участък и го напада, но е отблъснато от армията. При стрелбата са убити 17 и са ранени 32-ма души.
1907 г.
В България в обнародван първия Закон за кооперативните сдружавания.
1895 г.
Създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора.
На тази дата са родени:
1907 г.
Роден е българският писател Емилиян Станев. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. Следва финанси и кредит в Свободния университет. През 1950-1955 г. завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт”. Член е на Съюза на българските писатели. Първият му отпечатан разказ е “Срещу Великден”. В първият му сборник присъства социалната тема “Примамливи блясъци” (1938 г. ). Със сборника “Сами” (1940 г.) поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба” (1942 г. ), “Вълчи нощи” (1943 г. ), “През води и гори” (1943 г. ), “Делници и празници” (1945 г. ), “Дива птица” (1946 г. ). С повестите “В тиха вечер” (1948 г. ), “Крадецът на праскови” (1948 г. ), “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи” (1950 г. ) и други бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години работи върху романа “Иван Кондарев”. Негови исторически романи са “Легенда за Сибин, преславския княз” (1968 г. ), “Антихрист” (1970 г. ). Автор е на произведенията “Вълкът” (1970 г. ), “Скот Рейнолдс и непостижимото” (1971 г. ), “Язовецът” (1975 г. ), “Насън и наяве” (1978-1979 г. ) и “Черният монах” (1979 г. ). Автор е на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.
1893 г.
Роден е Иван Цоков Васильов – български архитект. Следва живопис в Мюнхен; завършва архитектура в Карлсруе, Германия (1919 г.). Работи в общо бюро с арх. Д. Цолов (1927-1948 г.); заедно печелят много литературни конкурси и се проявяват като архитекти с богата творческа фантазия. По техни проекти са построени: новата църква „Св. Неделя“ в София (1929-1930 г.), Университетска библиотека (1934 г.), Търговска академия „Д. Ценович“ в Свищов (самостоятелен проект, 1928 г.), Българска народна банка, Народната библиотека (1939-1953 г.) и др. В периода 1948-1958 г. Иван Васильов е ръководител на ателие. Дооформя криптата на Паметника на свободата на връх Шипка (1927 г.). Умира на 6 април 1979 г.
1892 г.
Роден генерал-майор Александър поп Димитров, временен командващ 5-а армия (02.09. – 13.09.1944).
28 февруари, 1868 г.
Роден е Борис Иванов Дякович – български археолог, библиотековед. Дядо му – Ал. Узунов, е сред създателите на българската гимназия в Болград. Борис Дякович получава начално образование в румънско-българското трикласно училище в Болград. Учи в гимназия в София, но завършва Пловдивската класическа гимназия през 1890 г. От 1891 до 1893 г. следва в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. През 1894 г. със стипендия на МНП заминава за Прага, където 1 година учи в Немския университет. След това следва класическа история и археология в Сорбоната в Париж. Под ръководството на проф. Калигнан и Потие изучава антично изкуство, история, култура, архитектура и скулптура във Франция и Италия. Проучва разкопките на Помпей. През 1898 г. е уредник на Етнографския отдел в Народният музей. Две години по-късно е заместник-директор на Народната библиотека в София. През 1901 г. става директор на Народната библиотека в Пловдив, остава на този пост до 1932 г. През 1910 г. създава археологически музей към Народната библиотека в Пловдив. Той е сред учредителите на Пловдивско археологическо дружество, създадено през 1923 г. През 1937 г. става негов почетен член. В периода 1901-1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 г. участва в подготовката на „Закон за народното просвещение“, автор е на раздела за културни институции (музеи и библиотеки). През 1919 г. създава нов правилник за Народната библиотека в Пловдив. Сътрудничи на сп. „Книжовник“ (1910 г.) и сп. „Читалище“ (1911 г.), където публикува статии. Прави важни разкопки и открития из страната. Автор е на съчиненията „Исторически преглед на Народната библиотека и музея в Пловдив до Съединението“ (1907 г.), „Народните библиотеки и читалища в Пловдивски окръг“ (1908 г.) и др.
28 февруари, 1859 г.
Роден е Вълко Стамов Велчев – български офицер, генерал-майор (1901 г.). Завършва Военното училище в София и военна академия в Русия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) като офицер от генералния щаб участва в операциите при Драгоман, Цариброд и Пирот. При вестта за детронирането на княз Александър (9 август 1886 г.) организира контрапреврата в Пловдив. През Балканската война (1912-1913 г.) ген. Вълко Велчев е началник на новосформираната ХI пехотна сборна дивизия и след това началник на северния и източния сектор при обсадата на Одрин; прави дързък опит да нахлуе в крепостта. След войната участва в политическия живот. Умира на 6 ноември 1935 г.
На тази дата умират:
1988 г.
Умира Стефан Любомиров Каракостов – български литературен историк, театровед и философ. Роден е на 7 септември 1915 г. През 1941 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. В продължение на три години работи като редактор във вестник “Литературен глас”. След това е секретар на Общинския комитет в Бургас. Преподавател е в Държавното театрално училище. От 1951 г. до 1970 г. е професор във ВИТИЗ “Кр. Сарафов”. След това е професор в Института по философия при БАН. Редактор и главен редактор във в-к “Култура”, сп. “Социалистическа борба” (1946 г.), в-к “Народ” (1945-1946 г.) и др. Изследва дейността на видни възрожденски дейци като Ботьо Петков, Димитър Общи, македонски възрожденци, В. Левски и др. Издава книгите “Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858” (1872 г. ), “Българският възрожденски театър” (1973 г.), “Революция и сцена” (1975 г.) и др.
1972 г.
Умира Бинка Манолова Златарева – българска художничка. През 1915 г. завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София, ученичка на Ив. Мърквичка. През 1923-24 г. специализира при В. Хинаис в Художествена академия в Прага. Рисува предимно портрети с маслени бои и пастел, пейзажи и натюрморти. Сред по-известните й творби са: „Автопортрет“ (1920 г.), „Майка ми“ (1923) г., „Ботевият четник Никола Обретенов“ (1932 г.), „Иван Мърквичка“ (1936 г.), „Дора“ (1936 г.), „Улица в Търново“, „Пейзаж от Карлово“, „Утро“, „Полски цветя“ (1938 г.), „Грозде“, „Лилии“, „Ружи“, „Лалета“ (1971 г.), „Портокали“ (1971 г.) и др.
1936 г.
Умира Иван Парашкевов Пашинов – български офицер, генерал-майор (1917 г.). През 1877 г. емигрира във Влашко. През 1885 г. завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на рота в VII пехотен Преславски полк. Проявява се в сражението при Сливница (5-7 ноември ). Сражава се при Цариброд (12 ноември ) и Пирот (14-15 ноември ). По време Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 23-ти пехотен Шипченски полк. През Първата световна война е командир на 2 бригада от 8 пехотна Тунджанска дивизия. Автор е на книгата „23-ти пехотен Шипченски полк във войната с турци и съюзници (1912-1913)“ (1928 г.).
1887 г.
Умира Димитър Генков Филов – български офицер, подполковник (1885 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командир на Трета, а след това на Девета опълченска дружина и участва в боевете при Шипка и Шейново. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Участва в подготовката и извършването на Съединението (6 септември 1885 г.). По време на Сръбско-българската война е командир на общия резерв и на централна колона, която овладява Цариброд и участва в боевете за Пирот (14 – 15 ноември 1885 г.). След войната е началник на Трета пехотна бригада в Русе и участва в бунта на офицерите-русофили (1887 г.). Ранен е тежко и е съден от военния трибунал. Умира в болницата.
