За първи път разговаряхме със Станислава Петкова през 2015 година, когато тя беше за втора година студентка в Институт по мeждународен културен обмен към Университет Фундан. Тогава, разбира се, не сме и предполагали, че пет години по-късно следващата ни тема на разговор с нея ще е …коронавирусът. Междувременно Стани печели Дриновската стипендия за 2016/2017 година. В момента, вече завършила, работи като cross-cultural consultant в DeHanLin cross-cultural consulting. Специално за читателите на ПИА тя сподели своите лични впечатления за случващото се в Китай.
Здравей, Станислава! Каква е в момента ситуацията в града, в който си – Шанхай?
Ситуацията вече е стабилна тук. Единствените нови заразени случаи са на чужденци, пристигащи от други страни в Шанхай.
В разгара на епидемията в Китай беше ли уплашена? По какъв начин ви информираха там?
Честно казано не. Шанхай е далеч от Ухан и точно по това време градът почти се изпразни заради китайската нова година.
Информацията идваше от новини и социални мрежи.
Как протичаше един твой ден по време на най-строгите мерки?
В период на повече от две седмици си бях вкъщи постоянно, ходех само да купя продукти, но не всеки ден. И през останалото време – едно скучно ежедневие. Е, не толкова скучно, защото си бях с кучето. В един момент наистина човек се чуди какво да прави, но дори и когато нямаш какво да правиш, пак ще намериш нещо. Но най-важното е да спазват правилата и хората да си стоят по домовете. Не е като да няма какво да се прави.
А как стоят нещата с учениците и студентите?
Зимната ваканция за ученици и студенти беше удължена и в началото на март започна онлайн обучение за всички. Все още няма отворени училища или университети. На студентите, които са извън Китай им е забранено от университета да се връщат, докато не им се каже. Има слух, че краят на април или началото на май ще отворят училища и университети.
Наблюдавайки как се развиват нещата в България, смяташ ли, че взетите мерки от правителството са адекватни и достатъчни?
Да, мисля, че правителството се справя добре с вземането на мерки за безопасност. Лично мнение – може би малко закъсняха с тези мерки, но това се отнася за цяла Европа, не само за България. Можеха да се подготвят от по-рано и по-добре. Но за момента смятам, че се справят добре.
С какво те промениха тези събития?
Не смятам, че с нещо ме промениха тези събития. Може би станах още по-голям клинофоб(шегичка). Но какво видях от тази ситуация – силата, обединението и добрината на един народ.
Какви са плановете ти за близкото бъдеще?
Бъдещи планове… За момента плановете са за тук. Планирам прибиране до България за кратко през лятото, ако вече е по-стабилно положението, разбира се.
Какво послание би отправила към сънародниците си и жителите на родното Панагюрище?
Посланието ми е: стойте си вкъщи! И сами се предпазвайте доколкото е възможно. Спазвайте поставените правила и поддържайте позитивно настроение. Сега имате време да правите нещата (в домашни условия разбира се), за които може би нямате време през заетото ежедневие!
