Църквата почита днес св. прор. Амос, св. мчк Исихий Доростолски и Св. Ефрем, патриарх сръбски, българин.
Свети Ефрем е роден през 1311 г. по време на царуването на българския цар Михаил Шишман, на сръбския крал Стефан Милутин и на византийския император Андроник Палеолог. Той бил син на свещеник и пожелал да се посвети на монашеско служение. Тъй като родителите му се възпротивили, свети Ефрем избягал от дома си. На 23-годишна възраст той бил подстриган за монах и постъпил на служение в Атонския Хилендарски манастир. Турските нашествия го прогонили на о-в Имброс, а оттам – в сръбския Дечански манастир, където се отдал на безмълвие (исихия). След смъртта на сръбския патриарх Сава по време на царуването на княз Лазар, след помирението между Сръбската и Цариградската патриаршия, свети Ефрем бил избран за Сръбски патриарх през 1375 г. Когато бил на 70-годишна възраст, той помолил княза да го освободи от патриаршеския престол, тъй като искал да се отдаде на исихия. Бил свикан събор, на който за негов заместник бил избран Спиридон. След историческата битка на Косово поле (15 юни 1389 г.) княз Лазар бил убит, патриарх Спиридон умрял, а Сърбия била опустошена от турците и не можело да се свика събор за избор на нов патриарх. Тогава помолили свети Ефрем отново да заеме патриаршеския престол и след настъпването на по-благоприятни времена бил свикан нов събор, на който бил избран Даниил за патриарх, а свети Ефрем отново се отдал на исихия. Заселил се в Ждрелото (прелома на р.Ерма) и умрял на 88-годишна възраст на 15 юни 1399 г.
От днес започват Петровите пости, които продължават до Петровден на 29 юни. Те се наричат още „Апостолски“ и започват винаги от неделята след Петдесетница – Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници – 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни – Събор на светите дванадесет апостоли.
Този пост е по-малко строг, отколкото Великденският, защото се разрешава консумирането на риба.
