Свети Тихон бил роден в град Аматунт на остров Кипър от родители християни. От най-ранни години те го научили да чете свещените книги, поради което Тихон бил приет в църковния клир и удостоен с длъжността на църковен четец. Заради чистотата на своя живот по-късно бил поставен от аматунския епископ свети Мемнон за дякон. Когато епископ Мемнон починал, по общото желание на аматунтските християни свети Тихон бил ръкоположен на негово място от свети Епифаний, архиепископ Кипърски.
По това време в Кипър още имало много езичници. Тихон поел тежкия труд да отвърне жителите на Аматунт от езическите заблуди и да ги приведе към познанието на Христос. Свети Тихон унищожавал идолите в околностите на Аматунт, а храмовете им, като бесовски жилища, събарял и разрушавал.
Благочестиво управлявайки повереното му от Господа паство, светителят починал в дълбока старост през V век. Заради многобройните си чудеса, извършени не само приживе, но и след смъртта, свети Тихон е наречен Чудотворец.
За неговия живот са запазени малко известия вероятно поради това, че тая местност била често опустошавана от войни и пожари. Запазило се следното предание, което се отнася до ранната младост на светителя. Когато той още живеел в родителския дом, баща му, който бил хлебар, оставял и него да продава хляб. Момчето раздавало на бедните хляб даром. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но момчето кротко му отговорило: “Татко, не даром аз раздавам хляб, а го давам на заем Богу. И имам в Неговата книга вярното обещание, че който прави добро на сиромах дава заем на Господа, а който дава на Бога стократно ще получи. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, как Бог връща на своите заимодавци”.
И момчето завело баща си в житницата, която смятали вече за празна. Като отворили вратата, видели, че житницата е пълна с чиста пшеница. Бащата поблагодарил на Бога и оттогава не забранявал на сина си да раздава даром хляб на сиромасите.
Другото чудо, извършено от свети Тихон, било следното. В едно лозе градинарите обрязвали сухите клони и ги изхвърляли навън като негодни. А Тихон събрал тия клонки и ги засадил в градината си. При това той се молел Господ да дари на лозовите пръчки тези четири свойства: първо, сухите клони да се хванат в земята, да пуснат корени и да порастат; второ, лозите да изобилстват с плод; трето, гроздето им да е сладко и полезно за здравето, и четвърто, неговото грозде да узрява най-бързо. На сутринта свети Тихон отишъл в градината и видял, че молитвата му е чута: сухите пръчки се хванали и пуснали филизи, а през лятото се оказали много плодовити, докато в другите лозя гроздовете още зреели, гроздето на свети Тихон било вече зряло, приятно на вкус и много полезно за здравето. Това лозе притежавало такава чудодейна сила не само докато бил жив свети Тихон. И след смъртта му то било плодовито и всяка година узрявало преди другите, така че на 16 юни – в деня на паметта на свети Тихон – с виното от него се отслужвала света литургия. Дори само от тези две чудеса можем да се уверим, че свети Тихон бил чудотворец и велик Божий угодник.
