Наскоро в поредицата „Дълг и чест“ на издателство „Захари Стоянов излезе книгата на Боян Ангелов „Марин Дринов“.
– Г-н Ангелов, с какво живота и делото на Марин Дринов привлече вниманието ви?
– Животът на Марин Дринов е тема, която ме е вълнувала от много време. Като малък често съм играл в двора на къщата-музей „Марин Дринов“, разделена с една ограда от дома на моята леля. Отсреща пък се намира училище „Марин Дринов“ в Панагюрище, където съм учил до пети клас и по-късно съм преподавал история.
– Кое е най-важното, което трябва да знаем за Дринов, който вие наричате „Първопроходникът“?
– Във времето, когато на карта е поставена историята на България и народа ни, значението на личността на Марин Дринов е неоспорима. Панагюрище, очертал се като център на българското възраждане, има своите двама колоси: Марин Дринов, основоположникът на новата историческа българска наука и Нешо Бончев, пионерът на българската литературна критика. Двамата стават главни учители в родния си град, още ненавършили деветнадесет години. После местната общественост ги изпраща в Киевската духовна сименария и в Московския държавен университет. Дринов завършва там история. Той има щастливата съдба да преподава на децата на приближеното до императора семейството на княз Голицин.
Заедно с него той прави 5-годишна обиколка из Западна Европа. Там има възможност да работи по библиотеки, да пише и създава знаменитите си трудове, свързани с историята не само на България и на Балканския полуостров, а и на българската църква. Това са фундаментални разработки, които са в основата на българската наука.
От юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели. Негови творби са превеждани на: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски… Самият той превежда от немски, руски, френски и гръцки.
– Естествено, създаването на Българското книжовно дружество, днешната БАН, е върховното дело на Дринов. Какво неизвестно открихте за него?
– В началото Дринов е искал то да се нарича Българско литературно дружество, но след това надделява становището, че трябва да се даде превес и на науката. Дружеството е създадено през октомври 1879-та в Браила и това, което малко се знае е, че сред учредителите и спомоществователите му е бил Васил Левски.
Малко се знае и за личния живот на Дринов?
– Той има две сестри и шест братя, от които по-известни са Найден, приближен на Левски и след освобождението кмет на Панагюрище и Пею, баща на детския писател Стоян Дринов.
Марин се жени в Харков за благородничка от английски произход. Има дъщеря и двама сина. Единият, още като малък, се удавя, другият завършва юридически науки и работи като адвокат. Дъщеря му се омъжва за белогвардейски офицер, който е убит и след това тя и майка й живеят в голяма мизерия. Умират от глад в началото на тридесетте години. Внуците й са участвали във Втората световна война, знае се, че са идвали в България.
– Пишете, че Дринов е получил у нас високи постове и почести и в същото време в края на живота си заминава за Харков, огорчен и тъжен. Защо?
– Защото е отвратен от политическата обстановка през 1879 година. Тогава се създават политическите партии и започва подялбата на властта. Дринов вижда, че хора, които нямат никаква заслуги за освобождението на България, искат да я ръководят. В същото време довчерашни съедийници не могат да се гледат по политически причини. Това надделява да напусне България и да замине за Харков.В последните 2-3 години, болен от туберколоза, той не е ставал от леглото. Почива на 67 години. Погребан е в Харков, но две години след това делегация, в която участва и директорът на националната библиотека Пенчо Славейков, отива и получава завещаните на България тринадесет ценни ръкописа. Тогава и тленните останки на Дринов се пренесени в родината му.
Интервю на Исак ГОЗЕС
Цялото интервю можете да прочетете тук
