Църквата почита днес Полагане честния пояс на Пресвета Богородица и Св. свщмчк Киприан и Свети Генадий, патриарх Константинополски.
Имен ден празнуват съимениците му, както и Гено и Генка.
Той приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий, при царуването на император Лъв Велики. За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена „Лимонар“.
Свещеномъченик Киприан (Тасций Цецилий Киприян) е един от отците на Църквата от трети век – време на почти непрекъснати гонения срещу Христовата църква.
Роден е около 200 г. в Картаген (Северна Африка) в богато и уважавано семейство. Получил прекрасно светско образование и станал блестящ оратор и учител по философия.
Проявил интерес към християнството, запознал се с трудовете на презвитер Тертулиан и под негово влияние бил приет в християнската община в Картаген като оглашен (приготвящ се за кръщение). По това време той раздал имуществото си и се преселил в дома на презвитера Цецилия. Година сле Кръщението му, св. Киприан бил ръкоположен за презвитер, а след смъртта на епископ Донат – за епископ.
По време на гоненията на император Валериан (253-259) светителят бил изпратен на заточение. В изгнание той написал много писма и книги. Тъй като желаел да пострада в Картаген, той сам се върнал там. Заради отказа му да принесе жертва на идолите, св. Киприан бил посечен с меч.
Освен дрехата на пресвета Богородица, между останалите вещи се запазил и нейният пояс, който след Успението й бил поверен по поръка от самата нея на апостол Тома, а после бил предаван между вярващите по наследство един на друг.
В V век при царуването на Аркадий, син на Теодосий Велики, честният пояс на св. Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм „Св. Богородица“.
В Х век честният пояс на св. Богородица бил прославен чрез особена личба. Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ, след като дълго време страдала от душевна болест, получила веднъж насън откровение, че незабавно ще оздравее, ако на нея бъде възложен поясът на пресвета Богородица. Царят помолил патриарха и ковчегът бил отворен. Сам патриархът прострял пояса над болната царица и тя веднага оздравяла. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господа Иисуса Христа и пречистата му Майка. След това честният пояс тържествено бил положен отново в ковчега, в който по-рано се съхранявал.
За спомен на това чудо над болната царица бил установен в началото на Х в. празникът „Полагане честния пояс на пресвета Богородица“.
