Църквата почита днес света Евфимия Всехвална. Тя живяла през трети и четвърти век и била дъщеря на благородни родители в Халкидон.
Управителят на Халкидон, Приск, решил да устрои езическо тържество в чест на божеството Арес. Той заповядал от името на тогавашния император Диоклетиан да се съберат всички жители на Халкидон и да принесат – всеки според своето състояние – жертва на идола в неговия храм. Заплашени били с тежки мъчения тези, които биха дръзнали да не се подчинят.
В определения ден се насъбрали множество хора около езическото капище, като водели със себе си животните, предвидени за жертвоприношение. Започнало шумно тържество в чест на идола. В същия ден християните, които се гнусели от идолослужението, се събрали тайно на едно място и извършили там служба на Господ Исус Христос.
Приск наредил да се направи строго разследване – дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива противници били християните. Той издал наредба те да бъдат издирени и доведени пред него, за да бъдат наказани.
Свирепите слуги на управителя препускали на коне из града с оръжие в ръце. Намерили един дом, където 49 християни извършвали тайно служба на Бог. Обкръжили къщата, за да не избяга никой. Изкъртили вратата и започнали да извличат един по един вярващите. Завели ги при управителя. Приск предал християните на различни мъчения, които продължили 19 дни.
Между страдалците за вярата се намирала нежната и красива девойка Евфимия. Тя привлякла вниманието на Приск и той я отделил от групата. Но мъченицата решително отказала да се отрече от вярата си.
Управителят заповядал да приготвят специално колело за мъчение, на което били набодени много остри ножове. Слугите му привързали към него светата девица. Тя се прекръстила. Когато започнали да го въртят, тя се молела усърдно на Господ да й се притече на помощ. Колелото спряло внезапно. Мъчителите паднали изнемощели на земята. Това знамение било извършено от Господен ангел, който счупил колелото и изцелил мъченицата от всички рани.
Напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя. Той счел чудото за магьосничество и заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ.
Двамата войници, на които било заповядано да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно явление: вътре два ангела разпръснали пламъка, за да не докосне той тялото на мъченицата. Развълнувани от това явление, те отказали да изпълнят заповедта на управителя, дори ако той заповяда да им бъдат отсечени главите.
Разярен, управителят заповядал тия двама войници да бъдат също пратени в затвора. На други двама заповядал да хванат девойката и да я хвърлят в пламтящата пещ. Когато те се опитали да сторят това, Божият гняв ги поразил: от пещта излязъл силен пламък, който ги изгорил. Ужасени от станалото, другите войници и слуги на гонителя избягали от мястото на наказанието, а мъченицата излязла невредима из пламъците.
Изплашен от чудото, управителят вече не знаел какво да стори със светата изповедница. Наредил да я заведат и затворят в тъмницата. На другия ден отново повикал на съд светата девица Евфимия и пак й предложил да се отрече от Христа. Евфимия нарекла Приск безумен. Тогава той заповядал да я предадат на зверовете в цирка.
Евфимия с поглед към небето помолила бога да приеме многострадалната й душа. От пуснатите срещу нея животни само една мечка я ухапала леко за единия крак. Тя предала душата си на Господа.
Появила се ужасна буря със земетръс. Обхванати от страх, всички посетители на цирка се разбягали по домовете си.
Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали близо до града. Светият равноапостолен цар Константин Велики построил в Халкидон прекрасен храм на нейно име.
