Ако говорим за историята на Попинци, за нея свидетелстват много археологически паметници, казва с нескривана гордост кметицата Нона Загорска. А и легендите не са малко. Една от тях е свързана с минаващата през Попинци река Луда Яна. Разказът гласи, че по време на османското владичество на мястото на сегашното село се извисявала крепост. Турците поискали да отведат със себе си дъщерята на управителя на крепостта Яна, но тя предпочела да се хвърли в студените води. Оттогава реката носи името Луда Яна.
Днес тези позабравени легенди се допълват от не по-малко интересното съвремие. Основният поминък на попинчани е земеделието, основно житни култури. Районът е подходящ и за отглеждане на маслодайни култури – роза, лавандула, мента и др. Развито е и животновъдството. По склоновете на планината пъплят стада крави, овце, по-малко кози.
Велка Реджова е на 42 години и е агроном. Родена е в Попинци. Въпреки че сега живее със семейството си в Пазарджик, ежедневието й е свързано със селото. Тя и сестра й Кунка отглеждат лавандула, а и други култури, като използват финансиране от европейската Програма за развитие на селските райони по мярката „Полупазарни стопанства”.
„Лавандулата, която отглеждаме, е около 13 декара, казва Велка Реджова. – Имаме около 50 декара различни култури, но лавандулата е основната. Освен това, имаме около 40 квадратни метра с калифорнийски червей, който произвежда биологична тор. Нашата идея беше да направим стопанство с най-различни култури, отглеждани по биологичен начин. Лавандулата също отглеждаме по този начин. Не използваме изкуствени торове и пръскане с препарати, борбата с плевелите е ръчна. В Попинци условията за биологично земеделие са много подходящи, защото в близост няма други култури, които се отглеждат по конвенционалния метод с използване на препарати и изкуствени торове”.
„Доста смела е тази наша идея, признава Велка Реджова. – Но искаме да я развием, да разширим стопанството и да се изхранваме от него в бъдеще.
Към лавандулата се насочихме, защото тя е растение, което не е взискателно и се развива много добре при нашите почвено-климатични условия. И най-вече, защото повечето земи в Попинци са неполивни. Лавандулата я изкупуват дестилериите в района – в Панагюрище, в Стрелча. И тъй като тя се отглежда биологично, маслото намира по-лесно пазар”.
Но и трудностите не са малко. Освен че изискванията на европейската програма са сериозни, стопанството на двете жени страда от набези на крадци, от навлизането на стада на други стопани. И още:
„Една от трудностите е с намирането на земя. До миналата година в Попинци нямаше общинска земя, но сега вече има. Но това не беше разгласено, така че хората да разберат и да участват в търговете за нея. Ние също не успяхме да участваме. За земята, която ползваме под аренда, плащаме доста високи цени, а общинската земя е на много по-ниски. Имаме проблеми и с животновъдите. Цели стада влизат в насажденията, не само в нашите, но и на други хора, които се занимават с растениевъдство. Така се унищожава продукцията… Когато животното влезе, то не яде лавандулата, но я стъпква. През тази година бяхме засадили и малко зеленчуци. И трябва да ви кажа, от зелето не успяхме да приберем нищо, защото някой предварително го беше обрал. А след това животните го доунищожиха”.
