Какво е да си производител в България? Кои са предизвикателствата пред малкия и средния бизнес? Кое отличава успешните предприемачи от неуспешните? Четете всеки понеделник в "Труд".
Как се става най-големият български производител на домашен текстил? Отговора може би знае собственикът на “Панагюрище 1962” Милен Петков.
Както на много други предприемачи от последните две десетилетия, и неговият път започва с търговия. Продава още докато е студент в Техническия университет – тогава ВМЕИ. Хавлии на Битака в София. В началото това е само занимание, с което печели пари през свободното си време. Но вероятно търговията му е в кръвта, а и определя себе си като упорит и трудолюбив.
За да стартира сериозен бизнес, му помагат родителите. И най-вече майка му, която по онова време работи в завода за хавлиени изделия в Петрохан.
Фирмата “Панагюрище 1962” Петков създава през 2001 г. В началото тя развива основно търговия с хавлии. Тогава за него работят две шивачки в малък цех. Лека полека стоките му стават много популярни сред софийските домакинства.
През 2005 г. идва момент, в който, за да отговори на търсенето, е принуден да започне по-голямо производство. За целта наема бившата фабрика “Лиляна Димитрова”, намираща се на бул. “Цариградско шосе”, където произвежда текстилни изделия по поръчка. С разрастването на бизнеса отваря магазини из централните столични улици, а по-късно и в моловете. Днес вече има 12 магазина, а за него работят над 100 души.
Над тълпата
“Панагюрище 1962” не е марка, чиито изделия ще срещнете в големите търговски вериги. Причина за това според Милен е, че не желае да прави компромис с качеството на изделията, какъвто обикновено е виждал да се прави в тези магазини.
От четири години насам фирмата изнася стоките си за Франция, Испания, Чехия, Латвия, Сърбия и Румъния. Това развитие на дейността се явява естествен процес, който съвпада с началото на икономическата криза. В момента отношението между продажбите в България и чужбина е 50 на 50. Милен споделя, че у нас единственото, което крепи бизнеса му, е това, че продава направо на крайния потребител в собствените си магазини.
Доказателство за високото ниво на изделията на фирмата според него е фактът, че за втора поредна година българската марка е поканена да участва на панаира за домашен текстил “Хаймтекстил” във Франкфурт.
Капацитет
За да си осигури производствен капацитет, който да задоволява износа, през 2008 г. Милен тръгва да прави собствена база. Цяла година набавя разрешителни, документация, проекти. Дори стига до изкопаване на дупка за основите на фабриката в района на софийското село Локорско, защото българска банка му е обещала кредит. И в последния момент му го отказва. От това идва най-голямото забавяне – над 2 години. Чак през 2010 г. успява да започне строежа със заем от Прокредит банк.
Сградата е с площ 3000 квадратни метра. Интересното е, че е екосграда – построена е, като са спазени всички европейски критерии за опазване на околната среда. Инсталирани са соларни панели, които пестят максимално енергията.
Всеки един от етажите е обособен като отделно производствено звено. Има склад за готова продукция, шивашки цех, офиси и шоурум.
Инвестицията е направена въпреки подмятанията на приятелите, че е луд да влага толкова пари в нещо несигурно. “Но аз смятам, че единственият начин да оцелее бизнесът ми е да се развивам”, казва той. Нанасят се в новата сграда едва през миналата година. И оттогава разширява производството в различни направления – спално бельо в няколко линии, хавлии, халати. Постоянно се въвеждат нови артикули, а два пъти годишно се пускат нови колекции с по над 40 различни десена. Клиентите могат да си поръчат пълен комплект спално бельо, покривки, хавлии и декорации по свой вкус. Точно каквито си ги представят и в цветовете и размерите, които желаят.
Кадрите
В цеха работят 35 шивачки. За намирането на кадри Милен споделя, че е доста трудно и е един от най-големите проблеми в текстилната промишленост. Макар служителите му да получават заплати много над средните за бранша, в региона няма шивачки. Налага се работниците му да пътуват от София и Радомир.
Всъщност заводът на “Панагюрище 1962” има капацитет да приеме още служители и работници. Милен обмисля дори да въведе денонощен режим на работа, както и обучения за новопостъпилите.
Конкуренцията
Фирмата изкупува материали предимно от страните с традиции в областта на текстила като Турция, Китай, Пакистан и Индия.
За производството си използва изцяло памук в различните му разновидности. Материите минават през много тестове, преди да стигнат до обработка. Което вероятно е една от тайните за високото качество.
Милен смята, че бизнесът му е без конкуренция в страната. Причината е, че българските търговци рядко внасят готови продукти от този вид заради свития пазар. Един търговец трябва да внесе поне 1000 комплекта от всеки десен, за да му е изгодно. А не може да продаваш примерно само бели или само сини чаршафи – трябва да внесеш по 1000 броя от всеки цвят и десен. И така голяма част от стоката ти ще залежи. Въпреки че модата в спалното бельо не е така мимолетна и бързосменяща се, както е при облеклата.
АЛЕКСАНДРА АНГЕЛОВА
