На 23 октомври 1893 година в град Солун, шестима български интелектуалци създават революционен комитет. На тази първа среща, която изиграва ролята на учредителен конгрес, се събират доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров.
Секретарят на организацията, Дамян Груев, споделя намеренията на организацията като казва така:
„Мислехме да създадем организация по подобие на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и др.“
Задачата е да се подготви и сплоти българското население в Македония и Одринска Тракия и да се даде организиран отпор на сръбската пропаганда. Първоначалната цел е да се извоюва автономия на Македония и Одринско (както е определено в чл. 23 на Берлинския договор) и евентуално след това да се пристъпи към обединение със свободните български земи.
Според Хр. Татарчев:
„Не можехме да възприемем гледището, прямо присъединение на Македония с България, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчности поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция“.
