На 9 ноември Светата ни църква си спомня за Светите мъченици Онисифор и Порфирий. За преподобните Матрона и Теоктиста и за Свети Нектарий, епископ Егински.
Свети Нектарий Егински
е роден прези 1846 в град, Силиврия, на брега на Мраморно море. При кръщението получава името Анастасий и е третото от седем деца в семейството. На седем години си направил малка книжка, в която искал да пише словата Божии. Призванието му личало и от навика да се качва на столовете, за да проповядва словото Божие, сякаш се намирал на амвона. Дарен с много силна памет, помнел всичко, което чувал в църквата и го разказвал вкъщи.
Основното си образование завършва в Силиврия. Колкото и да искал да учи, на 14 години се наложило да замине за Истанбул, за да търси работа. Започва работа като продавач. По този начин можел и да учи, и да подпомага семейството си.
На 20 г. свети Нектарий отива за седем години на остров Хиос като учител. През 1873 става брат в манастира „Неа Мони“, приемайки името Нектарий. През 1881 завършва бакалавърска степен и през 1886 година печели стипендия за Богословския факултет в Атина. На 23 март 1886 е ръкоположен за свещеник в катедралата „Свети Сава“, а през август е издигнат в архимандрит. В същото време е патриаршески проповедник и секретар. По-късно е изпратен в Кайро, където е назначен за патриаршески съветник.
През 1889 отец Нектарий става епископ, като продължава да бъде патриаршески съветник. Наклеветен от завистливи хора, свети Нектарий е принуден да се завърне в Гърция. В подписката, направена в негова подкрепа, присъстват 900 имена на вярващи, които казват, че Свети Нектарий е „най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците“. През 1890 година свети Нектарий е назначен за проповедник в Митрополия Евия. Въпреки че е приет студено, той бързо успява да спечели доверието на вярващите и на църковните власти, които през 1893 година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина. Като директор на семинарията, свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учи всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос. Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях. От тогава всички се стремели да го ядосват, колкото се може по-малко.
Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий сам чистел всички училища вместо заболелия чистач, за да не загуби той работа си.
Мощите на Свети Нектарий, в основания от него девически манастир „Св. Троица“, който след смъртта му е наречен в негова чест, са място на поклонение на православни от цял свят. Пенсиониран от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на остров Егина, където основава манастир с храм „Света Троица“. Свети Нектарий бил надарен със способността да прави чудеса още приживе, и излекувал безброй болни и страдащи, изнемощели и парализирани. Умира на 8 ноември 1920 година. Канонизиран е на 20 април 1961 година от Вселенската Патриаршия с ден за честване 9 ноември. Мощите на светеца се намират в Манастира „Света Троица“ на остров Егина.
Светите мъченици Онисифор и Порфирий
живели през царуването на римския император Диоклетиан (284-305 г.). По време на жестокото гонение, повдигнато от този нечестив цар срещу християните, те претъпели мъчения заради Христа. Пребили ги нечовешки по цялото тяло и ги подхвърлили на различни страшни изтезания. След това мъчителите положили Христовите страдалци върху дълги скари и разпалили огън. Накрая ги привързали към свирепи и диви коне. Влачени от конете по каменистата и неравна земя, светите мъченици били напълно разкъсани и в такива мъчения предали душите си на Бога. Вярващите взели тайно през нощта техните останки и с чест ги погребали в селото Панкеан. При техния гроб се извършили много чудеса и изцеления за слава на Бога, Който е дивен в Своите светии и Когото прославяме в Троица.
Преподобна Матрона Цариградски
която понесла от мъжа си много гонения за своята ревност към вярата, се подвизавала дълго време в манастир и сама основала женска обител в Цариград. Тя прекарала в монашество 75 години. Умряла на 100 години през 492 година.
Преподобна Теоктиста
родена на о. Лезбос, постъпила в манастир когато била на 17 години. Разбойници разграбили манастира и взели със себе си в Парос и монахините, с мисълта да ги продадат като рабини. Теоктиста успяла да избяга и прекарала 35 години при един запустял храм на остров Парос. Случайно минаващи ловци намерили отшелницата. По нейна молба един от ловците и донесъл Светото Причастие. Скоро след това спокойно предала душата си Богу през 881 година.
