67% от домакинствата са под този праг
Издръжката на четиричленно семейство достигна до 2508 лева месечно, показват данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за последното тримесечие.
Тези средства са необходими за двама възрастни и две деца. Те трябва да стигнат за храна, поддръжка на жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.
Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е в размер от 627 лв.
За осигуряване на средствата необходими за издръжка от 2508 лв., следва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1254 лв. Сравнението с официалните данни от трето тримесечие на 2020 г. показва, че нетната работна заплата е в размер от 1065 лв., това означава, че размерът е по-нисък с около 15,1% от необходимата заплата за издръжка, а в стойностно изражение разликата е с 189 лв.
67,7% от домакинствата живеят с общ доход на лице под необходимите средства за издръжка. Групата на бедните се запазва на почти същите нива спрямо предходното тримесечие, но спрямо декември нараства с около 200 хил. души. Това се дължи, от една страна, на нарастването на размера на линията на бедност и разширяване на обхвата на домакинствата, но от друга страна, пандемията засегна най-тежко бедното население, посочва анализът. Най-бедните 20% са изправени пред по-голяма опасност спрямо най-богатите 20%. Налице са икономически рискове тази част от домакинствата да станат по-бедни, отколкото са били преди кризата.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров отчете отражението на предизвиканата от Ковид криза върху работните места – от март до октомври с прилаганите схеми и мерки са запазени над 300 хил. работни места, но са загубени 103 хил.
„Коронавирусът изостри неравенствата, по-бедните са изложени на по-голям риск. Освен това той промени начина на живот и на работа“, посочи президентът на КНСБ. Той цитира данни на Eurofound, според които 44,5% от всички европейци работят от вкъщи, у нас този процент е 25,6 на сто. Това води след себе си нови рискове.
Изследването отчита още, че се запазва основният проблем – за около 2/3 от наетите лица работната заплата е по-ниска от средната за страната.
Темповете на изменения на работна заплата в икономически дейности със среден размер по-нисък от средния за страната варират в изключително широк диапазон – от минус 3,6% за селско, горско и рибно стопанство, преработваща промишленост, доставяне на води, до плюс 13,8% за хотелиерство и ресторантьорство. Очевидно е, че тези темпове са недостатъчни, за да се реализира една достатъчно висока база, която да гарантира по-добър жизнен стандарт на работниците и служителите.
