Вчера се навършиха 175 години от рождението Нешо Бончев. На поклонение пред бюст-паметника на първия български критик, в градския парк в града се стекоха ученици и техните преподаватели от Средно общообразователно училище "Нешо Бончев", Основно училище "Проф. Марин Дринов", Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм.
В знак на признателност към делото на именития панагюрец, венец пред паметника поднесе кметът на община Панагюрище г-н Никола Белишки. Цветя и венци бяха поднесени и от името на Общински съвет – Панагюрище, на училищата в града, Исторически музей – Панагюрище, Ротари клуб, "Асарел-Медет" АД и признателни граждани.
Младият уредник в Исторически музей – Панагюрище Владислав Вайков произнесе слово за живота и делото на Нешо Бончев:
"На днешната дата през 1839 г. в Панагюрище е роден Нешо Бончев – първият български литературен критик.
Той се ражда в семейството на Бончо Бояджията и Лула Арбалиева и на четири години остава сирак с двамата си по-големи братя Петко и Иван и малката си сестра Ана. В детството си познава бедността и сирашката участ, но и сладостта на знанието. Учи в панагюрското светско училище при Атанасий Чолаков и Юрдан Ненов, а по-късно учителства в него три години с приятеля си Марин Дринов. От тогава се появява началото на тяхната дружба, за която Марин Дринов казва, че са били „една душа с две тела”.
Несъмнени са заслугите на панагюрското училище за формирането на първите литературни и научни интереси у бъдещия критик. Съкровеното желание на Бончев е да учи в Русия. Панагюрската община обещава, че ще съдейства за изпращането му. Идването на Найден Геров в Панагюрище през 1857 г. и неговото застъпничество принудило първенците от обещание да пристъпят към дела. Те отправили молба до Светия Синод в Русия посредством Василий Чолаков за приемане в семинарията на Бончев и Дринов.
На 1.09.1858 г. двамата панагюрци се отправят за Русия и на 22 октомври пристигат в Киев, където се настаняват в Южно-славянския пансион. Две години и половина Нешо Бончев учи във философския клас на Киевската семинария. През март 1861г. заедно с Дринов се преместват в Москва. На следващата година полага успешно изпити и постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, който завършва през лятото на 1866 г. В началото на 1867 г. е назначен за учител по старогръцки в I-ва московска гимназия, а малко по-късно и за преподавател в Лазаревския институт за източни езици. 20-годишният му престой в Русия е от изключително значение за неговото развитие като писател и критик. За усърдна и ползотворна работа е награден с ордени – Св. Ана – III степен и Св. Станислав – II степен.
След създаването на БКД в Браила през 1869 г., Дринов, като негов председател, привлича Нешо Бончев за сътрудник. От 1870 до 1873 г. Бончев публикува редица статии и фолклорни занимания. Подбуден от съгражданина си Василий Чолаков, събира и записва песни и народни приказки от панагюрско. Отдава всичките си сили за духовното развитие на своя народ. В литературната си дейност непрекъснато е подкрепян от приятеля си Марин Дринов, който оценява неговите дарби. Пътувания му до България стават източник на много идеи, свързани със състоянието на образователното дело в отечеството. Обнародват се статиите му „Две думи за програмата на училищата в Пловдив”, „За училищата”, „Две думи поради програмите на габровските училища”. Извършва преводи на „Разбойници” от Шилер, „Тарас Булба” от Гогол, първа песен на „Илиада”. В „Периодическо списание” на Книжовното дружество излизат литературните му статии: „Читалище, повременно списание”, „Класическите европейски писатели и ползата от изучаването на съчиненията им”, ”Гогол, животът и литературните му дела”.
С творческите си изяви скоро Бончев става неоспорим авторитет. Таланта му веднага прави силно впечатление на Константин Иречек, а Васил Друмев го моли за литературни съвети. За целите, които си е поставил, Н. Бончев пише: ”Мъчно е това, че от една страна не трябва да понижаваме височината на научните истини, а от друга, да мислим постоянно разбират ли ни читателите”. Основната негова грижа е да се поднася на читателите лесно разбираем текст на статиите.
Нешо Бончев пише и литературно – критически статии, с които допринася за изграждане на непреходни естетически и нравствени ценности и критерии у творци и читатели. Той води непримирима борба срещу посредствеността и бездарието в изкуството, работи за приобщаване на българите към европейската култура. С това се утвърждава като пръв истински литературен критик.
За съжаление творческата дейност на Нешо Бончев е много кратка. Болестите, които се редуват, изтощават докрай неговите сили. През септември 1874 г. заболява от туберкулоза. Последните години от живота му са белязани от мъчително боледуване. Нешо Бончев умира на 17. 02. 1878 г., само два дни преди подписването на Санстефанския мирен договор.
Първият български критик Нешо Бончев е сред заслужилите панагюрци, прославили града ни!"
