Няма нещо по-неприятно от това да се прибереш от работа и да видиш как пощенските кутии са натъпкани до такава степен с брошури, че не можеш да получиш нормална поща, а понеже явно 10 брошури в кутия не са достатъчни, на земята има поне още един палет. Хората са казали, че от имане глава не боли…
Колкото и да е досадно и вече изтъркано, всеки напразно похабен лист хартия замърсява околната среда. Интересен факт е, че производството на хартия е една от най-тежките химични индустрии, които оставят сериозен негативен отпечатък върху околната среда. Не просто се консумира огромно количество свежа дървесина, но и огромни обеми свежа вода и се отделят сериозни количества вредни емисии. Да, на теория можем да рециклираме и тази хартия, но е толкова по-трудно. От една страна, за да се рециклират тези растителни влакна е нужно да се премахнат всички пигменти, които са практически отпадък, който отново ще се озове в околната среда. Лъскавите (гланцирани) брошури са дори по-трудни за рециклиране, защото са с богато съдържание на пълнители, смолисти съединения и полимерни покрития, които също трябва да се премахнат, а това е труден, енергоемък и скъп процес. Не става само с накъсване на хартията и овлажняване до получаване на „каша“. А по-правило рециклираните влакна винаги понижават качеството на хартията.
В България този екологичен проблем не е проучен, но в САЩ например е установено, че за всяко получено важно писмо хората получават по 18 хартиени спам продукта (брошури и рекламни материали). Така всяка година в САЩ се разпространяват стотици милиарда спам рекламни материали, които замърсяват околната среда с въглеродни емисии, които се равняват на емисиите, създадени от 9 милиона автомобила (Източник 1).
Интересното е, че в САЩ най-големите „хартиени спамъри“ са кредитните институции, застрахователите и в доста по-малка степен търговците на различни стоки. В България сякаш търговците са най-големите спамъри. Притеснителен е фактът, че почти половината количество от хартиения спам не се употребява – не се чете, не се разглеждат продуктите и предложенията. Просто брошурите се произвеждат, дистрибутира по пощите, а в последствие директно се изхвърлят.
Със сигурност голяма част от хората биха били съгласни този спам да бъде ограничен. Отново в САЩ над 60 милиона души са станали част от кампанията „Do Not Mail Registry”, с която заявяват своето нежелание да получават хартиен спам. По-отговорното поведение спрямо този проблем може само и единствено да донесе позитиви на компаниите и търговците, защото не малко хора директно биват отблъсквани от мизерния пейзаж, който се създава. Към днешна дата има налични множество други ефективни канали за реклама, особено във времена, в които всички прекарват не малка част от времето си в интернет.
Малка доза отговорност би помогнала за опазването на природата, би направило по-щастливи много хора и би привлякла повече клиенти.
Използвана литература:
Източник 1: Wambuguh, O. (2011). Junk mail in residential homes in the United States: Insights from a sub-urban home in California. Resources, Conservation and Recycling, 55(8), 782–784. doi:10.1016/j.resconrec.2011.03.011
Източник 2: U.S. Environmental Protection Agency (EPA). Junk mail; 2009, Available at http://www.epa.gov/region7/waste/ solidwaste/junkmail.htm (accessed November 20).
