Изложба „Българска археология 2020 г.“ вече е открита в Националния археологически институт при БАН в София. Находките са открити миналата година по българските земи. В нея са изложени над 350 експоната от 27 археологически обекта, като хронологически са подредени от Праисторията до късното Средновековие.
„Миналата година беше доста тежка, археологическата колегия успя да се справи доста добре със своите задачи въпреки пандемията“, отбеляза при откриването Стефан Александров, зам.-директор на Музея.
Сред откритията са Неолитното ямното поле при Ковачевец, Поповско, Неолитният ранносредновековен обект в землището на с. Цонево, Дългопол, Варненско, Селище от прехода късен неолит – ранен халколит в местност Върбишки дол, село Бъта, община Панагюрище, Център за преработка на кремък в Североизточна България, Праисторически солодобивен и градски център Провадия – Солницата, Къснохалколитен некропол край с. Градище, Шуменско, Козарева могила, Селищна могила в местност Скритата могила, с Порой, Поморие, Разкопки от бронзовата епоха до село Балей, находки от с. Орловец, община Полски Тръмбеш.
Интересни находки са храмовият комплекс на остров Свети Кирик в Созопол, Античното селище и кастел Алмус, Антична крепост Помодиана, находките в Рициария, както и тези в Бонония, Видин и други.
Любопитен факт е, че сред обектите, които са представени в изложбата има такива от разширението на газопроводната структура по изграждането на магистрала „Хемус“ и по жп линията Пловдив Бургас до град Чирпан.
Интересни експонати има от Плиска, Велико Търново, където има серия от находки от хълма Трапезица, богати накити и пластина от слонова кост.
Специално внимание доц. Гергана Кабакчиева, ръководител в Археологическия музей, обърна на проучванията на античния град Улпия Ескус при село Геген, Плевенска област. Тя е ръководител на проучванията там от повече от 20 г.
Тя разказа, че резиденцията се проучва от преди 70 години, но преди 10 г. е взето решение да се проучи и документира сградата. Тя е била издигната в този вариант, в който се намират останките през 271 г., във връзка с връщането на римската граница на долен Дунав.
По нейни предположения там е бил император Аврелиан, тогава сградата е била със стенописи, проучени до 4000 кв.м до този голям архитектурен комплекс.
Археолозите са впечатлени от изцяло облицованите с мрамори помещения, те са били с подподово отопление и стенно отопление, установени са 14 вида различни мрамори. „Всичко това говори за изключителна представителност и пищност на декорацията на тази сграда“, подчерта доц. Кабакчиева.
Тя обясни, че мраморите са внасяни от Тоскана, от гръцките острови и Египет, от всички части на империята.
„Ескус при устието на река Искър в Дунав се е подготвял за посрещането на император Константин Велики през 328 г.“, каза още експертът.
И още: Сред най-впечатляващите находки в 14-а поред изложба „Българска археология 2020“ са праисторическите антропоморфни фигурки и съдове от Провадия и Ковачевец, предмет с врязани знаци от село Бъта, златна халка от далечното V хилядолетие пр. Хр. от селищна могила Порой, богато украсен съд във формата на птица от Балей, желязната ромфея от Чирпан. Изложени са още колективната находка от близо 600 римски монети от Пловдив, златни римски накити от Слана бара и Алмус, златни накити и пластина от слонова кост от Трапезица, Велико Търново.
В заключение зам.-директорът на Музея Стефан Александров обясни, че на 25 февруари ще има още една изложба, посветена на откритията по трасето на газопреносната система на „Булгартрансгаз“.
