Изтрезняхме. Не само от Коледните празници.

Автор: Любка Пъкова

Коледата мина и замина. Замина си и старата година. И всички дружно пожелахме в новата зло под камък да заспи! Ама не би… Защото заваляха статистики. Най-малко родени бебета от десетки години насам, най-ниско ниво на грамотност, най-рано отпадащи от училище ученици, най-бедни, най-болни… Вярно, в Европа, ама тези много „най“ хич не подобряват самочувствието. Казах си – е сега като ударихме дъното по всички показатели нашите управници ще вземат да се стегнат и да посвършат нещо, дори да е само говорене. Ама не би! Явиха се на работа, разбъркаха отново мазните си, лицемерни каши, подхвърлиха две-три фрази как народа там нещо бил и… нищо. Няма дебат за демографската криза, то не криза, а направо фалит, няма и намек за промени в здравеопазването, да не говорим за образованието. Нищо! Затова пък ни спретнаха номера с абв-то. Имаме голям проблем в България, направо ураган. Абв-то във война с бсп-то. И народът пак се превърна в гласове. Ама не в онези, които се чуват, а в тези който се броят. А, че народа се топи кой го е грижа? Дори не мога да си представя такова плиткоумие! Броят гласове, най-просто казано е равен на броя живи човеци, които ще отидат до урната. Поне за това да бяха се сетили. Ама не би! Това с демографията ще е проблем на някой друг във времето. Днес е по-лесно е да си спретнеш любопитна интрига и да „развличаш“ хората с лишени от смисъл спорове вместо да сложиш тежкия проблем на масата. По-лесно е и защото, за да решиш проблема иска най-малкото ум и топки. Извинете за цинизма, но по- деликатен начин да кажа какво им липсва на нашите държавници аз не откривам. И ако са си въобразили, че и този път номерът с шоуто за масите ще мине, лъжат се. Не съм се сетила само аз. Изтрезняхме. Не само от Коледните празници.
P.S. Абривиатурите са написани с малки букви умишлено.