Имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодора, Тодорка, Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея.
Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на Св. великомъченик Теодор Тирон.
Почитането на Св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.
Петдесет години след смъртта на Св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.
Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на Св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.
Преданията разказват
че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.
Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на Св. Тодор.
