Георги Павлов, зам.-кмет „Стопански дейности“ в община Панагюрище:
„Абитуриентският бал е по-различен и вълнуващ от всички други житейски събития с това, че е граница между детството и зрелостта. Граница, и то осъзната.
Имаше едно особено усещане в дните на завършване и бала – стремиш се да изглеждаш сериозен и голям, а все още си по детски наивен. Дните на подготовката за самия бал изминаха бързо и неусетно, но остана усещането за нещо тържествено и важно. Винаги с умиление ще си спомням абитуриентския бал: аз и съучениците ми – много сериозни и малко сконфузени от вниманието и отговорностите, с които ни натоварваха.
Колкото до емоциите – балът беше преломът, последното преживяване със съучениците и, разбира се, очакването, че ще се случат нови неща и животът ще се промени.
Балът ми беше един страхотен купон. Забавлявахме се и се наслаждавахме на тази вечер, която очаквахме с такова нетърпение. Непривичните дрехи – костюмите ни, ни караха да усещаме, че това е нещо много различно, но и много лично. Това, което помня е, че вечерта премина неусетно.
Мечтите в онези години бяха много. Закономерно, с годините и мечтите намаляват, и човек иска все по-малко неща. Мечтите ми най-общо казано са били сързани с успешна реализация в живота. Сега ми е малко трудно да кажа за какво точно съм мечтал, но исках да продължа образованието си и това беше най-близката ми цел. Пътят, по който поех, никога не е будел съмнения в мен. Искам да подчертая, че в годините, в които бях ученик, животът изглеждаше много по-ясен и мотивацията за бъдещата ни реализация се формираше още в училище. Мисля, че това е едно от нещата, които липсват днес на абитуриентите. Общото усещане на обществото за несигурност влияе много на учениците.
Днешните абитуриенти, както и всички преди тях, осъзнават отговорността, с която ги натоварват родители и близки. Харесва ми, че са толкова по детски възторжени, че се радват на случващото се и могат да изживеят мига на съзряване.
Не ми се иска да им давам съвет. Съветването е нещо като нахлуване в живота на някого. Просто ми се иска днешните абитуриенти да могат и много да мечтаят. Може и да е клише, но човек наистина е толкова голям, колкото са големи мечтите му. В един момент човек осъзнава, че същността на живота е в очакването, в процеса на очакване, но дотогава, докато осъзнае – прекрасното е, че може да мечтае!“
