„Не съм възприемал абитуриентския си бал като някакво изключително събитие, в смисъла на пищно тържество. Важните събития започнаха да идват след това, редувайки се.
Колкото и клиширано да звучи, абитуриентският бал или завършването на средното образование е една черта, с чието прекрачване всеки младеж навлиза в реалния живот, навлиза в началото на зрелостта си. Това е черта, деляща волността на ученичеството от отговорностите, пред които се изправя един осъзнат млад човек, намиращ се в началото на самостоятелния си път. В този ред на мисли, през последните години ме впечатляват младите хора, които вместо да закупуват пищни костюми за бала си, даряват парите за благородна кауза. Това наистина е постъпка достойна за възхищение. Разбира се, това не означава, че абитуриентите не трябва да празнуват.
Колкото до посоката на вървене – да, по времето на завършването на средното ми образование, вече се бе очертала, макар и бегло. И до сега продължавам да я следвам, стъпка по стъпка.
На тазгодишните абитуриенти пожелавам най-вече да вярват в себе си и собствените си сили. Имат ли тази вяра, нещата ще се случват по-лесно.“
