Вчера Анелия Карова спечели републиканската титла за жени на първенството по тенис на маса, провело се в София. Ден след голямата и жадувана победа тя беше посрещната от децата, с които работи с цветя, в тенис залата на стадион „Орчо Войвода”. Ето какво сподели пред ПИА щастливата шампионка:
Здравей, Анелия и честита победа! Трудна ли беше за теб тя?
Много! За мен беше трудна, защото не бях добре подготвена. На полуфинала през цялото време губех. През нощта преди турнира бях много зле. Цялото тяло ме болеше. Имах температура. През цялото време губех резултата. Нямах сили да замахна, камо ли да ударя по-силно… Обаче нищо не казах на треньора. И когато резултатът беше 3:2 в полза на противничката ми, много възлов резултат, треньорът ми /Георги Даскалов – б.а./ ме попита два пъти: „Вярваш ли, че ще спечелиш този мач?” Аз му казах: „Не!” А той ми отговори: „Ако сега не повярваш на мен, че ще спечелиш мача – ще загубиш!” Погледна ме и продължи: „Отиваш и взимаш тази точка!” И не ми даде никаква тактика… Само ми каза: „Трябва да вярваш!”
Нещо в този момент, като че ли се обърна… Дали думите на треньора ми помогнаха или това, че през цялото време се молех нещо да ми даде сили…
Как се чувстваш след победата?
Много съм щастлива! Това беше върхът, който исках да стигна… Това ми беше мечтата още от десетгодишна – да стана шампионка за жени! Винаги съм си представяла този момент по какви ли не начини. Как ще бъде? Какво ще бъде? Как ще се чувствам?… И пак не мога да го опиша! Дори вчера се питах дали това ми се е случило. Още не мога да опиша усещането си, не мога да го осъзная!
Посвещаваш ли я на някого?
Тази победа я посвещавам само и единствено на себе си. Това беше годината, през която ми е било толкова трудно, толкова сълзи съм изплакала… Ако трябва да я посвета на някой, който ми е помогнал, то това ще бъде Нелина Петришка. Тя беше тази, която ми помогна да се подготвя за това състезание.
Какво ти предстои?
Предстои Световното отборно първенство по тенис на маса в Токио, в края на април. На него ще отидем без резервни играчи и без треньор. Трудно е… Не сме такава държава, която да се бори за по-предни позиции, но ще дадем всичко от себе си, за да се представим добре и да покажем това, което можем. Там напрежението е много голямо. Играчите от другите страни те смачкват само със самочувствието си, с екипировка, ако щеш…
Какво си пожелаваш?
Това, което си пожелавам е свързано с децата, с които се занимавам. В момента те са четири. Нелина, с която тренирам в момента ми е като спаринг, но аз чрез моите тренировки, всъщност, помагам и на нея. Амбициите ми са да се докажа и като треньор. Да видя, че тези деца ги научавам на нещо. Да им дам от себе си това, което имам.
