На 24 декември, деня преди Рождество Христово, е Бъдни вечер – един от най-важните и почитани християнски празници както в миналото, така и днес. Празникът е свързан с вековни традиции и е посветен на дома, огнището и семейството.
В миналото вечерта срещу Рождество цялото семейство се събирало за вечеря. Обикновено са сядали на пода около малка, кръгла маса. В някои краища на страната трапезата се е редяла върху слама, постлана на земята. Домакините са приготвяли нечетен брой постни ястия – боб, лозови сарми, жито, ошаф, пълнени чушки с ориз или боб, содена питка, тиквеник, зелник, мед, орехи, плодове.
Най-възрастният мъж в семейството запалвал огъня, а в огнището поставял бъдник – специално отсечен пън от дъбово или крушово дърво, който горял през цялата нощ.
Празничната вечеря започвала със запалване на свещ и тамян, като се прикадявала трапезата и цялата къща. Най-възрастният член на семейството разчупвал питката, като първото парче се отделяло и се поставяло пред иконата на Богородица. Останалото от погачата се раздавало на членовете на семейството – от най-възрастните към най-младите. Всеки от семейството трябвало да опита от всички ястия, за да му върви през цялата година. След вечерята трапезата не се вдигала.
На трапезата присъства и традиционната питка, в която е скрита паричка. Вярва се, че на когото се падне монетата, той ще бъде здрав, щастлив и богат през цялата година. Празничната трапеза включва и обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник“, „светец“ или „харман“, замесен с „мълчана вода“ от мома или млада булка, като брашното е пресято през три сита. Меси се и „вит-превит кравай“, предназначен за коледарите.
