Българин сред звездите – 35 години от първия полет на българин в Космоса

Преди 35 години – на 10 април 1979 г., Българската телеграфна агенция предава дългоочакваната новина – българин в Космоса. 
Официалното съобщение под заглавие "В полет – Союз 33", е кратко: "Москва, 10 април (ТАСС-БТА). На 10 април в 20.34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб "Союз-33" за извършване на съвместни изследвания и експерименти по програмата "Интеркосмос", пилотиран от международен екипаж в състав летецът космонавт на СССР Николай Рукавишников и българският космонавт изследовател майор Георги Иванов".
Спомените от 10 април 1979 г. едва ли могат да бъдат изтрити. Минути след Съобщението на информационните агенции за полета на "Союз-33" с първия български космонавт над 100 многоцветни ракети ознаменуват събитието в родния му град Ловеч над старинната крепост "Хисаря". Въпреки късния час стотици граждани на Ловеч изпълват улиците на квартал "Вароша". В къщата на Георги Иванов на ул. "Хисарска" 4 се е събрал едва ли не целият град. Там са родителите му Анастасия и Иван Иванови, сестра му Малина, племенниците Владимир и Илиана, целият му род. В цялата страна са организирани митинги, на които е изразена радостта на обществеността от полета на първия българин в Космоса. Създават се песни и филми, отразяващи чувството на национална гордост и радост, че "сред космическите герои има и българин".
За полета на Георги Иванов е разработена впечатляваща космическа програма. Тя предвижда след скачването на кораба "Союз – 33" с орбиталния комплекс "Салют – 6" – "Союз – 32" да бъдат извършени съвместни изследвания и експерименти по програмата "Интеркосмос" с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 г. Космонавтите трябва да изпълнят много широка научна програма, която включва 28 експеримента (три от които с уникално значение) и изследвания в 4 области на науката: физика на Космоса, дистанционно сондиране на Земята от Космоса, космическа биология и медицина и  микрогравитационни технологии. За полета са създадени изцяло български системи и прибори, като "Спектър 15", "Средец" – дело на българските учени Йовчо Кънев – председател на Комитета по геология, чл.-кор. проф. Кирил Серафимов, проф. Димитър Мишев, проф. Стоян Бодуров, ст. н. с. д-р Кирил Златарев. Ръководител и главен конструктор на проекта "Спектър-15" е акад. Димитър Мишев. Този прибор се отличава с това, че цялата регистрация става на магнитна лента в цифри. Специално за полета българските учени създават и различни типове храни в лиофилизиран вид, при който се постига пълно запазване на вкусовите, ароматните и хранителните качества на продуктите. На космическата трапеза от българските учени от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология са подготвени балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини и лютеница.
На борда на кораба, с който лети първият български космонавт, има и шепа пръст от трите светини на България – Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.
През първото денонощие на полета Георги Иванов и Николай Рукавишников е трябвало да уточнят орбитата, на която е изведен корабът, и да извършат подготовката за сближаване и стиковане със станцията "Салют-6", а през второто – да се скачат с нея. 
След включване на основните двигатели на ракетата от скорост 0 тя достига първа космическа скорост – от порядъка на 8 км/сек (28 000 км/час). Космонавтите обикалят Земята на разстояние 300-400 км за около 1 час и 30 минути. 
На 11 април 1979 г., втория ден от полета на "Союз – 33", при последните маневри преди скачването, на около 3 км от орбиталната станция, отказва основният двигател, който е универсален за корабите "Союз" – използва се и за ускорение, и за намаляване на скоростта, и за маневриране на орбита. По указание от Земята те се опитват 6 пъти да го включат. За първи път в историята на съветските пилотирани космически полети двигател на космически кораб се оказва неизправен. Скачването е отменено. Ръководителите на полета дават 12-часова принудителна почивка, докато се намери правилния изход. Взема се решение за прекратяване на полета. За първи път за корабите "Союз" в определеното за спускане време се налага да бъде включен резервният двигател, но и той след като отработва определените 180-186 секунди, се налага да бъде изключен. След по-малко от две денонощия и 31 обиколки полетът на "Союз 33" приключва с драматично приземяване. Налага се космическият апарат да се приземи по законите на балистиката, като особеното при това спускане е огромното натоварване на космонавтите, което достига 8-9 и дори 10 единици (при нормално 3-4 единици собствено тегло).
В Космоса е изхвърлена ценна апаратура. Прекъсната е връзката със Земята. Спускането продължава 2 минути и половина. Приземяването протича още по-сложно, след като космонавтите поемат ръчното управление. Капсулата се врязва в атмосферата по-остро от нормалното, натоварването е огромно, почти на границите на човешките възможности. Спускаемият апарат с екипажа се приземява на 12 април в 19.34 ч. на 320 км югоизточно от гр. Джезказган (на територията на тогавашния СССР) при изключителна сложна и трудна обстановка, създадена поради отклонения от предвидения режим на работа на сближаващо-коригиращата система на кораба. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. 
Георги Иванов прави 31 пълни обиколки около Земята, прекарва в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Няколко години по-късно попитан дали мисли, че живее втори живот той отговаря: "Може би, да. Ако обаче погледнем по-общо, всеки летец живее един свой (най-малко) втори живот. Това са рисковете на професията." А на въпроса: "С какви прозрения се върнахте?", отговаря – Убедих се, че Земята, която смятаме за голяма, от Космоса изглежда крехка. А човекът е наистина прашинка във Вселената. Нищо, че има удивителна интелектуална мощ. 
Според Георги Иванов неговият полет през април 1979 г. е постижение на българската авиация и на българските учени,които създават космически системи и техники, защото за полета са изработени уникални уреди, които са използвани в Космоса и до днес.
Години по-късно на въпроса има ли мъдрост в Космоса първият български космонавт отговаря: "Осъзнаваш, че когато пожелае и има смелост, човек може да се приспособи към всичко. Ида го подчини. Дори и Космоса."
Георги Иванов е обучаван в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" в Москва в СССР.

На 15 април 2004 г. с указ на държавния глава Георги Иванов е удостоен с висшето
военно звание генерал-лейтенант и е награден с орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и по повод 25-ата годишнина от първия полет на българин в Космоса. Има множество други награди. 

По информация на БТА