оман за живота на Райна Княгиня написа Йорданка Маринова, която живее в Англия. Книгата носи заглавието „Райкя“ и разказва за съдбата на единствената българска княгиня, определена за такава от народа.
Историята започва от времето, когато Райна е учителка в девическото училище в Панагюрище, и проследява запознанството ѝ с Георги Бенковски, ушиването на байрака, изтезанията, на които я подлагат в пловдивския затвор, живота ѝ в Русия, освобождението, завръщането ѝ обратно в родината, чак до края на дните ѝ.
Йорданка Маринова е позната на читателите от първия си роман „Кралицата на краставиците“, който се радва на спонтанен и неочакван от самата нея успех. „Райкя“ е второто ѝ издадено литературно произведение, което се обляга на сериозни източници като биографията на Райна Княгиня, която тя лично пише в Москва, „Записки по българските въстания“, журналистическия материал на американеца Джанюариъс Макгахан, който прави през 1876 година в пловдивския затвор, и други.
„Първия си роман написах, за да попълня липсващите силни водещи исторически женски образи. Обичам Талев и Димов, обичам Султана, Ния и Ирина и съм направила страничка-реверанс на двамата класици в него, но те не са достатъчни за цялата българска литература. Има толкова много силни жени. Къде са книгите за тези българки? Представяте ли си какво щеше да има написано за тях, ако бяха англичанки, американки или французойки? Целият свят щеше да им ръкопляска.
Те обаче са българки и дори българите не знаят за тях. Защото напоследък литературата ни е процъфтяваща, но лека. Писателите бързат да изразят себе си, своите емоции, мисли и чувства, което е добре, но крайно недостатъчно. Литературата ни е длъжница специално на тези жени, които са градили, а не на тези, които само консумират.
След успеха на „Кралицата на краставиците“ пожелах да напиша още една книга. Изборът ми беше лесен! Райна Княгиня събира в себе си всичко, което наричаме България. Смелост, щедрост, устойчивост, благородство, героизъм в защитата на другите, скрoмност при исканията за себе си. Потърсих повече за тази изключителна българка и с тъга установих, че има само няколко малки, по-скоро юношески романа, които изглеждат като брошури и в които историята свършва с развяването на знамето. А историята на Райкя не свършва, тя започва там“, разказва за „Марица“ Йорданка Маринова.
За да напише книгата, издирва Асен Дипчев – поет и правнук на Райкя, както е истинското име на Райна Княгиня. Той ѝ дава благословията си, след което ѝ отнема още три години проучване и писане.
Райкя Попгеоргиева Футекова е тясно свързана с Пловдив. Тя не само е заточена и измъчвана тук, но след Освобождението и сливането на Източна Румелия с Княжество България със съпруга си Васил Дипчев се местят да живеят тук. Тук се раждат и децата им. Тук тя помага и като акушерка на д-р Михайл Владо, напълно безвъзмездно.
„Пловдив играе ключова роля в живота на Райна Княгиня. Това е мястото, където я довеждат, за да я съдят и обесят. Не успяват, но последиците от затвора, в който прекарва три месеца, тя носи през целия си живот. В затвора заболява от костна туберкулоза, която е нелечима по това време. Каква сила на духа и волята се изискват, за да пребиваваш отново на място, което ти е донесло толкова болка.
Мисля, че е имала специална връзка с Пловдив и жителите му, които са я познавали. Не съм чула да има плоча на къщата, в която е живяла, ако изобщо е запазена такава. Като се има предвид обаче как София се грижи за къщата на Княгинята, не мисля, че можем да критикуваме Пловдив. Всички вкупом сме в огромен дълг към Райна Княгиня„, допълва писателката.
Книгата може да се открие в онлайн книжарницата SmartReading.
Източник: Марица
