Всички християни – православни, католици и протестанти, празнуват днес един от най-големите празници – Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството.
Според Библията на този ден архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Исус Христос.
За него се разказва в Евангелието на Лука.
Празникът се почита от много майки, защото св. Богородица е тяхна закрилница.
Празникът Благовещение е утвърден от православната църква през VII век и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март.
На този ден имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина
На този ден всички трябва да станат рано, за да е богата годината.
В миналото в двора на къщите са запалвали огньове, които мъжете прескачали, за да не ги ухапе змия през лятото, когато работят на полето. На жените пък им е било забранено да шият, бродират и плетат по същата причина.
Хората вярват, че каквото посееш на Благовещение, то ще се захване успешно. Засадените цветя в градината стават по-ароматни, а дръвчетата дават повече плодове.
Смята се, че на Благовещение раните зарастват по-бързо, затова в миналото на този ден продупчвали ушите на момите. На Благовец отровата губи силите си.
Обреди и Традиции
Българите наричат празника още „Благовец“ или „половин Великден“. Вярват, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
Сутринта рано жените премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват. Вярвайки, че ако на този ден човек опуши краката си, прескачайки огъня, няма да пострада от змийско ухапване през лятото, те карат децата да прескачат над пламъка.
Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед. Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила.
Независимо, че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба. На обредната трапеза трябва да присъстват риба (печена или варена), шарена пита, лучник.
Поверия
Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Хубаво е да се носят пари в джоба . Вярва се, че ако те закука кукувица, за да имаш берекет, трябва да се хванеш за паричка.
Момите ще разберат дали ще се задомят, като поставят във вода лалета и изчакат три дни. Ако се разпъпят, ще се омъжат до края на годината.
На този ден не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.
Смята се, че всяка рана зараства на този ден много бързо, затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци./imen-den.net
Според народните вярвания денят е свързван с раззеленяващата се пролет, с прелетнитептици, с излизането на животните в гората след зимен сън, с възраждането на света и животворящата надежда.
Затова е добре да се предприеме ново начинание на тази дата. Също така и да се облече за първи път дреха или да се използва някакъв уред или вещ. С енергията на този ден всичко ново ще ни е от по-голямо полза и ще има по-голяма трайност.
Хората вярвали, че е за късмет да излезеш от дома само ако носиш пара, която да тежи в джоба-монета. Смятало се, че човек ще има през цялата година парично благополучие и „пълни джобове“. В по-ново време поверието се модернизирало и се променило като носещата сполука не била чак толкова монетата, а книжната пара.
Въпреки че се спазвал Великденският пост, софрата на дедите ни била отрупана на този ден с много готвени ястия. Трябвало да се хапне нещо зелено: лапад, спанак, да се омеси задължително шарена пита от стопанката на дома. Особено символично място заемал медът на масата – за да е блага, спорна и плодородна годината; да дават плод дръвчетата; да има много мед.
На този ден не се работило. Жените не шиели и не плели, не вършели никаква домакинска работа, освен готвене, за да не ги убоде или ухапе змия през годината.
Вярвало се, че и птиците си почиват и не прелитат, не шумят, не свиват гнезда в този ден. Ако все пак се виждала птица, особено щъркел, било на късмет. А ако лети високо в небето този, който го зървал, трябвало да изимитира позата на щъркел с един свит в коляното крак и да стои така, докато той не се отдалечи.
