Мария МАСЛЕВА
В голям интерес премина представянето на новата книга на панагюрския поет Богоя Сапунджиев – „В прегръдката на живота“. Домакин на събитието бе Общинска библиотека „Стоян Дринов”.
Богоя Сапунджиев се роден в Панагюрище в семейството на адвокат. Сапунджиев е сред най-известните български филмови сценографи. Макар по образование да е архитект, а по призвание – художник. Автор е на 13 книги с детски стихове и гатанки. Автор е и на три стихосбирки за възрастни – “Безсмъртие”, “Автопортрет” и “Бяло сияние”.
Новата му книгата „В прегръдката на живота“ на Богоя Сапунджиев е поетичен разказ в проза за един пълноценно и достойно избран живот.
„Да твориш е божествена дарба заложена във всеки човек, но за разлика от повечето хора, в които този талант спи през целия живот, при Богоя Сапунджиев е точно обратното – този талант е жив и пулсиращ.” – заяви г-жа Кацарева, която имаше честта да представи автора пред панагюрската публика.
Самият Сапунджиев споделя за книгата си:
„Описах своите преживелици, не за да изтъкна себе си. Чрез тях, надявам се, читателят ще види най-доброто време, в което живях. Това бяха три етапа в историята на нашия народ – от 1944 до 1989 год. и след това до днес. Разбира се, всеки има право да оцени по своему социалните, икономическите, политическите и моралните характеристики на своето житие. Аз представям фактите, които ме съпътстваха от детските години до сега, от моя гледна точка, каквито съм ги преживял.”
Представянето на книгата бе съпътствано с представяне на изложба на картини, нарисувани от Сапунджиев в рамките на само един месец. Богоя Сапунджиев символично поставя графиките си в окръжности, за да изобрази безкрайността на времето и пространството. Сапунджиев поставя творбите си в оптимално бяло пространство, с бели надписи, за да въздействат по-убедително.
Изложбата включва разнообразни творби, сред които сценографии от филми и театрални постановки, илюстрации на негови литературни произведения, цветя и др.
Акцент в изложбата е творбата „Бяло сияние сред зелената трева”, което е посветено съпругата на Сапунджиев, която е починала преди 9 години. Символичен елемент в творбата на Сапунджиев е лодката, която прекарва душите на мъртвите през митологичната река за подземното царство.
В ПРЕГРЪДКАТА НА ЖИВОТА
Тук всички пленници сме на живота
и той понякога добър е с нас,
великодушно сваля ни хомота
и милва ни с приятен, нежен глас.
Тогава младостта запява славно,
политва сякаш с крила възбок
и пише по небето с букви главни:
„Обичам те, прекрасен мой живот!”
Но, както знаем, пленници сме ние –
животът някой път се гаври с нас.
Готов е той живеца да изпие
по малко, а понякога от раз.
Така във този странен плен живеем.
Единствено мечтите ни крепят.
Понякога с живота се гордеем,
понякога проклинаме цял свят.
БОГОЯ САПУНДЖИЕВ
